/КРОСС/Изследване за читателските практики у нас показа, че 5% от българите не са прочели нито една книга през живота си. Около 12% от сънародниците ни са прочели до 10 книги, 16 на сто - до 100. Над 500 книги са прочели 14% от сънародниците ни.

За мнозинството от българите свободното време остава доминирано от гледането на телевизия (93%), общуването със семейството (90%). Сърфирането в интернет вече се „издига" до трета по значимост тип дейност в свободното време - 38%.

Четенето на книги попада в четвъртата по степен на разпространеност група - около 17%, заедно със занимание с лично хоби и разходките и излетите.

Изследванията през последните години очертават спад в дела на читателите в България. 

Не съм сигурна дали е вярна статистиката, че около 5 процента от българите не са прочели една книга, защото ако гледам и изхождам от това, което издава като книги моето издателство, то българите четящи и отделящи за книги се увеличават, коментира тази сутрин пред бТВ издателят и писател Богдана Апостолова. Важно е, че българите въпреки големите проблеми и това, че понякога нямат пари и за хляб, успяват по някакъв начин почти винаги да отделят, за да си закупят книга. Българите въпреки всичките си проблеми в голямата си част винаги ще се връщат към книгата и ще продължат да четат, независимо с какви проблеми се сблъскват в ежедневието си, каза тя. 

Българинът, в сравнение с парите, които получава и прочетените от него книги, мисля, че е на едно от добрите места, смята писателят Захари Карабашлиев. Големият въпрос, каза той , не е толкова дали 5 процента от българите не са прочели и една книга, аз смятам, че те сигурно са и повече, въпросът е тези, които са прочели над 500, какво те правят с това натрупано знание.

Не смятам, че е нужно българските политици да се чели голямо количество книги и ние не ги пращаме в парламента, за да четат книги, а ги пращаме, за да изготвят едни добри и качествени закони. В тази връзка аз специално не бих дал своето доверие и не бих гласувал за човек, който в живота си е прочел една книга, пък била тя и моята любима от юношеството ми книга, коментира Захари Карабашлиев.

И двамата смятат, че би било добре ДДС-то от 20 процента върху книгите да бъде намалено, ако искаме книгоиздаването в страната да продължи да е на едно добро ниво. Ако все пак то остане на тези нива, може би трябва да се помисли за варианта част от това ДДС да се връща в Министерство на културата и да бъде насочвано отново за подпомагане на книгоиздаването и развитието на културата в страната, заяви Захари Карабашлиев.