/КРОСС/ „И все пак тя се върти!" Тази приписвана на Галилео Галилей фраза, уж изречена пред съда на Инквизицията, който го принуждава да се отрече от твърденията си, че Земята се върти около Слънцето, всъщност май никога не е произнасяна гласно от великия ренесансов учен. Но пък друга една фраза, уви, пак свързана с неговото име, направо напира днес от Брюксел „И все пак Той лети!" „Той" е проектът за спътникова навигация на Европейската космическа агенция, назован „Галилео". Елжбиета Биенковска, която е еврокомисарка по въпросите на вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП (малките и средните предприятия), демонстрира бурно задоволство, когато се разбра, че Европейската космическа агенция (ЕКА) е успяла през март най-после да изведе в орбита два спътника по проекта „Галилео". Биенковска обяви по този повод: „Европа има визията и необходимата решителност, за да постигне велики неща. „Галилео" скоро ще предложи огромни възможности, от които ще се възползват както пътуващите превозни средства с вградена на борда сателитна навигационна услуга последно поколение, така и бреговата охрана, на която ще помогне в търсенето u спасителната й дейност". Чрез ентусиазма на полската еврокомисарка Европейската комисия явно се опитва да убеди правителствата в общността, че проектът „Галилео" все още има бъдеще.

Но откакто през 2001 г. ЕС взе решение да изгради своя собствена система за сателитно позициониране, за да конкурира американската GPS, реализацията на тази амбиция натрупа немалко провали

Въвеждането в експлоатация на системата бе планирано за 2008 г., като първоначалната цена възлизаше на внушителните 3,2 млрд. евро. Първите два спътника обаче бяха изпратени в околоземното пространство вместо на планираната дата, чак през октомври 2011 година. На свой ред цената на програмата досега вече надмина 5 млрд. евро, а за периода 2014-2020 г. ЕС планира да похарчи още 7 милиарда по това перо.

Преди две години ЕК обяви, че първоначалните служби на „Галилео" ще заработят в края на 2014 г., а системата ще започне да функционира пълноценно през 2018 година. Сега Елжбиета Биенковска, колкото и да е ентусиазирана, вече говори чак за 2020 година.

В самото начало на проекта бе предвидено партньорство между публичния и частния сектор. До две трети от стойността се очакваше да дойдат от частни фирми, които да плащат за използването на геолокализацията на сигнала. Щяха да се събират и такси от тежкотоварните превозни средства, използващи европейската пътна мрежа. Но през 2006 г. се оказа, че проектираното по този начин финансиране не е реалистично, и частните партньори се оттеглиха.

Оттогава проектът на 100% е финансиран от бюджета на ЕС, а ЕКА е отговорна за управлението му. След покана за участие в търг през 2010 г. агенцията избра производителя на бъдещите спътници. Противно на очакванията избраният консорциум за производството на 22-та основни спътника не бе известна и голяма фирма в европейския сектор на космическите изследвания от ранга на френско-италианската Thales Alenia Space (TAS) или френско-германската Astrium (Airbus), а малката немска фирма ОНВ, свързана с британската Surrey Satellite Technology Limited (SSTL).

Когато Wikileaks пусна за ширпотреба докладите от посолствата на САЩ, излезе любопитен факт. Главният изпълнителен директор на ОНВ Бери Смутни заявил пред американски представители по време на официална вечеря, че „Галилео" е „глупава идея", предназначена само за „да служи на френските интереси" за сметка на европейските данъкоплатци. Според него Франция всъщност винаги е искала да има своя система за географско позициониране, която по време на война да може да се използва независимо от САЩ. Смутни добавил, че проектът е обречен на провал. Когато през януари 2011 г. норвежкият вестник Aftenposten публикува тази информация, Смутни подаде оставка.

Но това не бе краят на проблемите с програмата. През 2012 г. стана ясно, че ОНВ не е в състояние да предостави спътниците в предвидения срок. Бяха направени два одита, които да проучат капацитета на избраната фирма конструктор - единият от ЕКА, другият от германската консултантска фирма Roland Berger. След приключване на работата им, щедро платена от европейския данъкоплатец, резултатите не бяха окуражителни. Оказа се, че ОНВ е натрупала много грешки не само по отношение на избора на технологии (неподходящи компоненти), но и в самото управление на проекта. През октомври 2013 г. Еврокомисията и Европейската космическа агенция поискаха от споменатите Thales Alenia Space (TAS) и Astrium (Airbus) помощ за отстраняване грешките на неудачно избраната ОНВ. Този немаловажен епизод открои
ярката липса на умения
и анализ от страна на ЕК и ЕКА при оценка на способностите на дадена фирма за успешно участие в програмата „Галилео".
На 22 август м.г. космическият проект отчете още един провал. Ракетата „Союз", използвана от френската компания Arianespace за извеждането на сателитите от серията „Галилео" от територията на Френска Гвиана, несполучливо пусна първите два готови спътника в погрешно ниска околоземна орбита. Това вероятно се дължи на проблем с един от етажите на руската ракета. В суматохата възникна и още един проблем, при това значителен. Спътниците „Галилео" се оказаха без осигурителна застраховка. Такава въобще не е била предвидена в бюджета. А застрахователните суми за подобен вид съоръжения са много високи. Те може да достигнат до цели 20% от общата стойност на спътника.

Когато настоящата еврокомисарка Елжбиета Биенковска встъпи в длъжност през ноември 2014 г., едно от най-спешните досиета, които я чакаха на бюрото й, беше бъдещето на проекта „Галилео" след поредицата от провали.

Биенковска взе три решения: да продължи стартирането на спътници, (всеки старт струва 115 млн. евро), да продължи изстрелването им с руски ракети и да сключи застраховка за всеки спътник.

След успешния старт от 26 март т.г. се очаква останалите четири сателита да бъдат изстреляни до края на годината, вероятно през септември и декември. Тъй като новата френска ракета „Ариана 5" няма да е готова и да е на разположение преди 2016 г., извеждането в орбита ще продължи да става с ракетите „Союз", които могат да извеждат само по два спътника. Когато „Ариана 5" бъде на старт, тя ще е с капацитет четири спътника наведнъж.

Полската еврокомисарка иска в края на 2016 г. „Галилео" да разполага с 14 спътника в орбита и да може да прави вече първите си услуги за потребителите, допълвайки предоставяните от американската система GPS.

На първо време двете системи ще са съвместими.
Целта на Европейската комисия -„Галилео" да функционира пълноценно през 2020 г. с 30 изведени спътника, може би ще бъде постигната. Но дали ще е успех? Само от техническа гледна точка. Предвидени да работят при по-голяма височина в сравнение с американските GPS, спътниците „Галилео" имат по-висок ъгъл на наклон, много полезен в градски условия, защото колкото по-силен е сигналът, толкова по-лесно се лови от потребителите на Земята. Европейските спътници са оборудвани и с най-добрите атомни часовници съществуващи досега. Те дават точност до секунда на три милиона години. Уипра-точното измерване на времето е от първостепенно значение при сателитната навигация, защото е базата на измерването на разстоянието, необходимо на сигнала, за да достигане до наземните станции. А една грешка от една милиардна на секундата може да доведе до отклонение от няколко десетки сантиметра на повърхността на Земята. Докато през визьора на техническите параметри програмата „Галилео" изглежда убедително, не е така с щедро обещаваните икономически ползи - 9 млрд. евро приход годишно и създаване на хиляди работни места. В сроковете, в които „Галилео" трябва да започне да функционира, САЩ ще използват вече своите GPS III, новото поколение сателити за геопозициониране, което е много по-ефективно от настоящото. И това не е всичко. По-тревожна за европейците е информацията, идваща от Китай. Там междувременно са развили своя система за географско позициониране, „Компас". В нея заедно с военни приложения, предназначени за армията им, ще има и граждански приложения. Китай все повече доминира производството на електроника с фирми като ZTE и Huawei. Едва ли ще даде предимство на европейската програма „Галилео" пред своята „Компас" при оборудването им. Да не забравяме, че и Русия продължава да разгръща своята система за географско позициониране „Глонас". Каква ще е ролята на европейската система срещу другите три конкурента? Отговорът е отворен към бъдещето.

Все пак полската еврокомисарка Биенковска не се обременява с прекалено голям риск. Нейният мандат приключва през 2019 година. Ако през 2020 г. стане ясно, че около 10 млрд. евро, платени от европейските данъкоплатци, са били изпратени без особена полза в Космоса, не Биенковска, а нейният наследник ще трябва да дава обяснения.

Жана Иванова

„Тема”