250 години от смъртта на Михаил Ломоносов
Секция: Наука
15 Април 2015 10:27
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
250 години от смъртта на Михаил Ломоносов

/КРОСС/ На 15 април 1765 година /преди 250 години/ в Санкт Петербург почина Михаил Ломоносов, първият руски учен и естествоизпитател, основател на Московския държавен университет.

Благодарение на природния си талант и упоритост, Ломоносов, който произлизал от „северните селяни", успял да получи чинове и признание, и станал велик учен. Но очевидно е вложил твърде много усилия за това.

„Статският съветник и професор Ломоносов умираше трудно и самотно - пише съвременният биограф. - Натежал, но все така поривист и неспокоен, той лежеше в притихналата голяма къща. В градината наливаха сок плодовете на посадените от него дървета. Пролетният вятър потропваше по прозорците. В мозаечното ателие стояха недовършени картини.

Ломоносов знаеше, че умира. "Аз не тъгувам заради смъртта, поживях, изтърпях много и зная, че децата на отечеството ще жалят за мен" - писа той. Но го тревожеше съдбата на неговото дело. Понякога му се струваше, че цялата напрегната борба, която води, отива на вятъра. Той твърде точно и ясно разбираше цената за милостите на императрицата /Екатерина ІІ/ и виждаше, че националните начинания на руската наука*, които той развива, отново са в опасност.

Той не скриваше мрачните си мисли. Даже на учтивия, но всъщност твърде безразличен към него Якоб Щелин, Ломоносов каза: "Приятелю, виждам, че ще трябва да умра и спокойно и равнодушно гледам на смъртта. Съжалявам само, че не можах да свърша всичко, което започнах в полза на Отечеството, за развитието на науката и за славата на Академията и сега в края на живота ми трябва да кажа, че всички мои полезни намерения ще изчезнат заедно с мен....".

Като се подчиняваха на всяка дума на царицата, придворните, преизпълнени със съзнанието за своята значимост, невежите велможи, умилкващите се около тях чуждоземци, затъналите в канцеларщина чиновници откровено се радваха, че най-после досадният човек, който все за нещо настоявал и все за нещо се борел, вече е на смъртен одър.

И ето на 4 април /по стар стил/ през 1765 г. около пет часа през деня спря да бие горещото сърце на Ломоносов".

----------

*Има се предвид наложената от Екатерина ІІ клауза при приоритетни условия да работят не руски, а чуждестранни учени.

Източник: Литературен свят