/КРОСС/Държавният преврат в Украйна, наречен на политически език „криза", предизвика рязко влошаване на отношенията между Европа и Русия, което удобно се очакваше от САЩ. За Вашингтон нещата се подреждат добре: НАТО вече има в Украйна обща граница с Русия. Американските корпорации сложиха ръка върху стратегически важната газова инфраструктура на Украйна. Международният валутен фонд хвана за дълго в мъртва хватка финансите и икономиката на страната. А Европа получи сигурност, че ще намали зависимостта си от руския газ (макар и след десетина години) с внос на американски втечнен газ. Украйна е предвидена в комбинацията единствено в ролята на васален пазар за международните корпорации и длъжник на МВФ, очакващ хипотетичното си членство в ЕС. Оттук нататък евроатлантическите партньори спокойно могат да инализират плановете си. Тази отговорна задача е възложена на новоназначената Европейска комисия. От нея се очаква тя да блокира всички опити на Москва да изгради независима от транзита на Украйна газова инфраструктура.

Впрочем новата Еврокомисия се формира в разгара на украинската криза и този фактор се оказа решаващ при подбора на кандидатите. В сложната система за разпределяне на пълномощията за главен разпоредител с енергийната политика и вицепредседател на комисията бе определен представителят на Словакия Марош Шефчович. Създаването на специален пост във висшето ръководство на ЕС е индикатор за значението, което Европа отдава на енергийните въпроси. Шефчович си постави за решаване две основни задачи. Първата и най-важната е да възпрепятства всички действия на „Газпром" по изграждането на независима транзитна инфраструктура и да ограничи доставките на руски газ на европейския пазар. Втората е свързана с координацията на работата на екипите по проекта за Европейски енергиен съюз. За изпълнение на първата задача Шефчович задейства „брилянтната" стратегия на ЕС, която се върти около т.нар. Трети енергиен либерализационен пакет. Става въпрос за традиционно прилагания в такива случаи трик, пакет от закони, който да бъде използван като юридическо оръжие на Европейската комисия срещу „Газпром". Тази тактика действа безотказно и за всички беше ясно, че развитието на проекта „Южен поток" ще бъде спряно. В едно свое изказване Герхард Шрьодер резюмира действията на комисията, като отбеляза: „Бюрократичните трикове на ЕС спряха строителството на „Южен поток". Същият модел беше приложен преди това и по отношение на газопровода OPAL, съединяващ „Северен поток" с вътрешноевропейската газова инфраструктура. В конкретния случай комисията пренебрегна факта, че няма други кандидати, които желаят да използват газопровода, и разреши на руската компания да използва само 50% от капацитета на тръбата. Втората задача Шефчович също изпълни успешно и в предвидения срок. На 25 февруари 2015 г. официално бе учреден Европейският енергиен съюз. Основната цел, залегнала в енергийната стратегия на съюза, Шевчович дефинира ясно и точно: „ЕС трябва да сложи край на зависимостта си от Русия и трябва да подкрепи Украйна като транзитна страна на руските газови доставки".

Алекс Дюмон, a-specto.bg