/КРОСС/ На 21 април 1915 година Военното контраразузнаване се обособява като самостоятелно звено със заповед на началник-щаба на Българската войска Военното контраразузнаване първоначално е подчинено на Разузнавателния отдел при Министерството на войната.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година на него е възложено прочистването на армията от противници на режима, но според ръководството на БРП (к) първоначално то трудно се справя с тази задача. След отстраняването на военния министър Дамян Велчев през 1946 година и поставянето на министерството под контрола на комунистите дейността му се активизира и то играе важна роля в чистките в армията и няколкото монтирани политически процеса срещу висши офицери.
През 1950 година военното контраразузнаване е прехвърлено към Министерството на вътрешните работи като Отдел X на Държавна сигурност. По това време то има няколко подразделения, отговорни за различни части от армията - Генералния щаб, Кабинета на министъра, тила, Първа, Втора и Трета армия, Танковата дивизия, Военноморските сили.
През следващите десетилетия структурата на военното контраразузнаване продължава да следва тази на самата армия. През 1951 година Отдел X е разширен в Управление „Военно контраразузнаване", през 1962 година наречено Трето управление. Основната задача на военното контраразузнаване е до осигурява политическата лоялност на армията спрямо комунистическия режим. По тази причина то остава обособено от структурите на Българската армия, като тази организация цели независимост и взаимен контрол между силовите ведомства в страната. Ръководители на военното контраразузнаване последователно са Васил Терзиев (1952-1976), Димитър Капитанов (1976-1977), Петър Чергиланов (1977-1989).