/КРОСС/ Вет­ро­ходът „Кру­зенщерн" е пер­лата на рус­кия плат­но­хо­ден флот и един­ствен от този тип кораби, извършил две око­ло­свет­ски пътеше­ствия. Оке­а­но­логът Алек­сандър Ремесло от Кали­нинград, участвал и в двете оди­сеи, раз­казва на стра­ниците на „Рос­сий­ская газета" с какво се слави вет­ро­ходът, как е въз­действал на бой­ния дух на вой­ниците от Вермахта и какво се е слу­чило с капи­тана, който не могъл да прежи­вее раз­дя­лата с кораба.

Сега на борда на вет­ро­хода „Кру­зенщерн", който е реги­стри­ран в при­ста­нището на Кали­нинград, на прак­тика са випуск­ници от руски мор­ски учи­лища. Тази година „Кру­зенщерн" за първи път ще вземе на прак­тика учащи се от други страни. Това са 27 кур­санти от Висшето мор­ско учи­лище в Хавър, Франция.

Този кораб с пър­во­на­чално име „Падуа" е бил спус­нат на вода в Бремер­хафен, Герма­ния през 1926 година. Това е бил послед­ният кораб от сери­ята на т.нар. „летящите „Пе". Име­ната на всички вет­ро­ходи на кора­бо­вла­де­леца Фер­ди­нанд Лайеш започ­вали с бук­вата „П" - „Пру­сия", „Пасат", „Потози" и про­чее. Те са били използвани не за раз­вле­че­ния и мор­ски раз­ходки, а за пре­воз на стоки на дълги раз­сто­я­ния. Капи­та­ните на тези кораби били нари­чани „алба­троси", а чле­но­вете на екипажите се полз­вали с осо­бен заслужен авторитет.

Вет­ро­ходът „Падуа", както и него­вите пред­ше­стве­ници, е бил построен без двига­тел и е извършил серия пла­ва­ния от Герма­ния до при­ста­нищата на Чили и Австра­лия и обратно. За недо­стижим се смята пре­ходът, който „Падуа" извършва през 1933 - 34 година, когато изми­нава раз­сто­я­ни­ето от Хам­бург до австра­лийския Порт Лин­кълн само за 67 дни. По ско­рост това е съпо­ста­вимо с пре­хо­дите на знаме­ни­тите клипери (много бърз много­мач­тов вет­ро­хо­ден кораб - бел. ред.), пре­на­сящи чай. През 1938 - 39 година „Падуа" прави рекордно по ско­рост пла­ване по марш­рута Хам­бург - Чили - Австра­лия - Хам­бург. Той бил изми­нат за осем месеца и 23 денонощия.

В тези сложни мор­ски походи се случ­вали и траге­дии и моряци често заги­вали. Така вед­нъж, когато „Падуа" при­ближа­вал южното крайбрежие на Чили при нос Хорн, мощна вълна отнесла от палу­бата три млади момчета. Имало и друг слу­чай - бур­ното море изхвър­лило обратно на борда пад­нал преди това от кораба моряк. Друг път моряк пад­нал във водата от голяма висо­чина от мач­тата, а когато го изтег­лили, той с трепе­реща ръка все още стис­кал ножа, с който работел.

След края на Вто­рата све­товна война по силата на репа­раци­ите вет­ро­ходът бил пре­да­ден на Съвет­ския съюз и тогава полу­чил новото си име „Кру­зенщерн" в чест на адми­рал Иван Фьо­до­ро­вич Кру­зенщерн. В деня, когато кора­бът сме­нял стопа­ните си, капи­танът на „Падуа" Юрген Юрс, оби­ко­лил на вет­ро­хода четири пъти нос Хорн, почи­нал от сър­де­чен пристъп.

Днес „Кру­зенщерн" е един­стве­ният плат­но­ход от сери­ята на леген­дар­ните „летящи „Пе", който продължава пъл­ноценно да живее. Оста­на­лите отдавна са превър­нати в музейни експо­нати. Така напри­мер, „Пекин" стои при­вър­зан в Ню Йорк, неда­леч от Бруклин­ския мост. Съща е участта на „Пасат" в Тра­вемюнде, Герма­ния и на „Померн" на Аланд­ските ост­рови във Фин­лан­дия. Вет­ро­ходът „Памир през 1957 г. потъ­нал в района на Азор­ските ост­рови, след като го връх­ле­тял ураганът „Кери". От целия екипаж успели да се спа­сят само шестима.

„Кру­зенщерн, като участ­ник в много­бройни регати печели редица транс­ат­лан­ти­че­ски сърев­но­ва­ния за вет­ро­ходи: през1984 г. по марш­рута Сидни - Ливърпул взе Све­тов­ната купа на канад­ските при­ста­нища, „Гранд Регата Колумбус-​92″, посве­тена на 500-​годишнината от откри­ва­нето на Аме­рика, и Tall Ships Races-​2000, в чест на новото хилядолетие.

Забавно бе, когато по време на послед­ното сърев­но­ва­ние в едни при­ста­нища посрещаха „Кру­зенщерн" с търже­стве­ния марш на Глинка, който няколко години бе химн на Русия, а в други сви­реха музи­ката на ста­рия съвет­ски химн, а тя е същата и днес.

„Кру­зенщерн" е и един­стве­ният руски вет­ро­ход, извършил две око­ло­свет­ски пътеше­ствия. През 1995 - 1996 г. оби­кол­ката на Земята бе посве­тена на 300-​годишнината на рус­кия флот, а през 2005 - 2006 г. - на 60-​годишнината от Парада на побе­дата на Чер­ве­ния площад. И в двете пла­ва­ния кора­бът бе избрал запа­ден курс, по който пре­об­ла­да­ват насрещ­ните вет­рове. Пътеше­стви­ето през 1995 - 1996 г. бе пър­вото и един­ствено, извършено от руски вет­ро­ход (ако не се броят яхтите) през ХХ век. И в двата слу­чая кора­бът бе под команд­ва­нето на капи­тан Олег Седов.

Най-​известният филм, заснет на борда на „Падуа" и превър­нал се в кла­сика на све­тов­ното кино, е „Голямата свобода,7″ с извест­ния герман­ски актьор Хайнц Алберт­сон в глав­ната роля. По сюжета зрял мъж губи любо­вта на млада жена и от мъка се впуска в далечно пла­ване на „Падуа". Известно е, че Гьо­белс забра­нява про­жек­ти­ра­нето на филма по време на вой­ната, тъй като смя­тал, че „лига­вата" мело­драма ще отслаби бой­ния дух на вой­ниците на Вермахта. Освен това, на борда на вет­ро­хода е сниман филмът „Път­нич­ката" на Ста­ни­слав Говорухин.

Източник: http://www.rusiadnes.bg/