/КРОСС/ Дефицитът от близо 3% обяснява защо нараства дългът. Истинският проблем е, че от 2009 г. ще продължаваме да имаме дефицит и следователно - дълг. Дългът се прави, когато харчите повече. Когато дългът е малък, защо да не харчите повече? Лошото е, ако почнат да ни отказват заеми, каза бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов в интервю за BTV. 

В края на годината се натрупва една буферна сума за плащане. Според мен Статистическият институт трябваше да обяви и резервите. Тези дефицити са предвидени да пълнят дупката в бюджета, каза финансистът Емил Хърсев.

През 2008 г. дългът беше 14% от БВП, сега гони 30%. С темповете, с които продължаваме, след пет-шест години ще стигне до 35-36%, при което минаваме в една друга зона на сигурност, макар да сме далеч от Гърция, обясни Дацов.

Емил Хърсев уточни, че ръстът на БВП за миналата година е изненадващо висок и тъй като това е пилотната оценка, можем да разчитаме, че през следващите пет години той ще се удвои. Процесите на кризи и депресии са глобални. При всички положения едно обръщане на тенденцията ще има положително влияние на България, коментира той. 

Този ефект вече беше консумиран и не продължавам да мисля, че ще продължи да дава последствия, каза Хърсев по отношение на ефекта „КТБ". Икономическият ефект е консумиран, категоричен е той.

Работил съм с Ники Георгиев и с Димитър Радев. Имам чудесни впечатления от Радев, но от друга страна, хайде да не бъркаме Централната банка и Министерство на финансите. Търговските банкери не стават за централни банкери, смята Дацов.

Надзорът е стратегическа дейност и хората там трябва да са от самата система, отбеляза Хърсев. БНБ трябва да се разглежда като едни 18 млрд. кеш. Това е национален въпрос, каза още той.

Според Дацов проблемът е, че се спрягат имена, а за да има институционалност, трябва да има процедура и ясна визия.

Не е важно името, важна е стратегията, добави Хърсев.