/КРОСС/ Третата музейна работилница за деца в музея в Кюстендил бе посветена на знамената от Априлското въстание, избухнало на 20 април 1876 г. в Копривщица, пише кюстендилският вестник „Наблюдател".

От най-древни времена знамето е символ на историята, бита и традициите на един народ. За българските революционери и въстаници това е царственият лъв, изобразен върху пурпурен или зелен плат. Важно място в подготовката на Априлското въстание заема изработването на знамена, което се възлага на местни зографи и учителки. От голямо значение са отличителните знаци - разяреният лъв и думите „Свобода или смърт". Като част от Априлската епопея е по-малко известното Разловско въстание, което обхваща територии в Югозападна България, включително части от Кюстендилска област - Пиянечкия и Малешевския край по поречието на реките Струма и Брегалница. То избухва на 8 май 1876 г. в с. Разловци (днес в община Делчево, Република Македония). Четата е предвождана от поп Стоян Разловски и Димитър Попгеоргиев-Беровски.

Чрез темата на третата музейна работилница, където твориха с голямо вдъхновение и ентусиазъм, деца от Кюстендил се докоснаха до въстаническия дух на нашите предци. Тя се проведе в Музейния кът за деца и любопитни възрастни към Регионален исторически музей - Кюстендил на 16, 17 и 18 април 2015 година. Тук бяха изработени копия на въстаническите знамена на българските революционери.