Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра
Секция: Анализи
23 Април 2015 11:55
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра

/КРОСС/"Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".

Думите на Радой Ралин, казани преди години, звучат особено актуално днес. Днес, когато министърът на културата Вежди Рашидов си позволява да каже на български хорист: "Ще му дадем сто лева да се успокои без да пее, ако може. Айде аз ще му дам 50 лв. от моя джоб" и да обвини изпълнители от хор "Йоан Кукузел - Ангелогласния", че са  "олигавили орталъка", защото са поставили въпроса за хонорарите си в представянето на България в Лувъра в Париж.

„Като не иска - напуска хора и отива в хор „Гусла" - отсече министърът на културата. 

Скандалът прерасна във всеобщо недоволство от министъра на културата... или по-скоро от културата на министъра. 

Тази вечер пред Министерство на културата с протеста #ПейWithMe недоволните ще му поискат оставката. 

И днес в сутрешните блокове на Нова тв и бТВ гостуваха вторият напуснал обиден хора след Георги Петров - Стоян Малинов, диригентът Димитър Димитров, представители на "Протестна мрежа", която организира протеста довечера и акад. Светлин Русев като защитник на министъра, завел тракийските съкровища в Париж.

Стоян Малинов, който обяви излизането си от хора вчера, разказа, че при нормални обстоятелства колегите му и той би трябвало да вземат около 200 евро хонорар за висока сцената като катедралата Нотр Дам дьо Пари, а не само 35 евро командировъчни на ден. Това, по сметките му, правело 3000 евро за целия хор.

"Ние не отиваме да пеем в Каспичан", отбеляза Малинов по бТВ.

И показа в ефир писмото, с което децата му го изпратили за Париж и с което като всички нормални деца поискали баща им да им донесе подарък: "Не забравяй PS4 (Play Station)", пише в посланието.

"Чувствам се обиден на министерството", отбеляза хористът по повод цялостното поведение на МК и предложенията на Рашидов да даде 50, 100 лева на Георги Петров, ако щял да се чувства удовлетворен. Но само да не пеел.

Малинов разказа още, че от 23 г. пее в "Йоан Кукузел", това била детската му мечта, но при напускането му след парижката изява нямало коментар.

По Нова тв гостува Димитър Димитров, диригентът на хора. Той изрази принципното си съгласие с напусналите хористи, но не и с начина, по който това се е случило - публично, със скандал и остър език.

"Безспорно сме поставени в мизерни условия. Това не е от сега. Системата в действителност е обидна.", посочи ръководителят на "кукузелите", но допълни по адрес на Петров:

"Думата уволняване не е подходяща, защото никога не сме били на щат. Доброволно сме се събрали. Отстранен е заради езика, който използва като думи. Един ден преди тръгването да каже всичко това, не виждам какъв е смисълът Преди заминаването внесе напрежение. Това, което казва той е вярно. Не съм против това, а против начина, по който го е казал".

За напускането на втория хорист Малинов пък диригентът посочи:

"И той изпуши. След концерта. Той е солидарен с Георги, защото Георги е кум на Стоянчо".

Димитров разказа какво им е казал министърът след края на концерта в Нотр Дам: "Обичам ви и навсякъде, където ще пътувам занапред ще ви взимам със себе си!."

Но пък диригентът, който нямал интернет вкъщи, не бе запознат със следното изказване на министъра: "Хористите от Кукузел цял живот папат от държавата"

"Папането" винаги е било командироване на времето още от културния комитет. Обидно е, занапред ще поставяме условия. Когато говорим за уважение, то е взаимно задължение", посочи ръководителят на "кукузелите".

"При нас никога не е ставало въпрос за пари", допълни Димитров, но посочи, че ще иска среща с министъра, тъй като не може трудът на един човек на културата да се сравни с този на един чиновник, командирован да занесе някаква пратка. Според диригента може да се говори за обособяване на някакво отделно перо.

От думите на ръководителя на хора стана ясно и че в действителност в Нотр Дам са били продавани билети за участието на "ангелогласните". Певците не са взели и стотинка от този вход. Нещо повече - не са имали осигурени билети за изложбата в "Лувър", която уж съпровождат в Париж. "Въпрос на организация", коментира лаконично диригентът.

"Парите от концерта отиват в българския културен клуб във Франция. Т.е. той не се финансира от държавата, а се кани хор, който не е на издръжка на държавата, за да субсидира държавната институция. Рашидов си позволява нахалството не само да не им даде хонорар, а и на техен гръб да финансира държавна институция", посочиха по повода представители на "Протестна мрежа", включени в разговора.

"Възмутени сме от културата на министъра. Досега не е показал никакви признаци на културата. Това, което знаем за него е, че е мултак на републиката за 96 г. и че има дело за побой. Искаме оставката му.Освен проблема му със загубените му пари в КТБ нямаме никаква друга представа за реформите му. Освен PR акцията в Париж", допълниха протестиращите и отново поискаха информация и за медиите, пътували с правителствената делегация.

Тази вечер пред МК участниците в протеста ще се събират стотинки докато се съберат 100 лева за министъра, "защото Рашидов вече е изпял песента си".

И да се върнем на Радой Ралин...

Днес, 23 април, се навършват 93 години от рождението на сатирика, за който поетът Борис Христов казва: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора."

Епиграмите на Радой Ралин, събрани в „Люти чушки" през 1968 г., вбесяват мнозина. Книгата е изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев".

Ралин е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) - първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946-49 г. е редактор във в. „Литературен фронт", през 1952-61 - във в. „Стършел", 1961-63 - във в. „Литературни новини", 1961-63 - в Студията за игрални филми, 1964-66 - в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус". Като редактор е работил в „Български писател" (1967-68), в Българска кинематография (1976-87), във в. „Литературен фронт" (1987-90). От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец". Възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми - апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото ѝ богатство с уникалните си думи хибриди. Превеждан е на 37 езика (включително и китайски).

„Има една хубава мистификация, която той сам организира. В държавния архив се пази оригиналният му акт за раждане от 23 април 1922 година. Радой се е родил в Ямбол в семейството на Рада и Христо Хадживълчанови. Рада е сестра на сливенския книжар Стефан Димитров, женен за Кина, и тъй като не са имали своя рожба, са го осиновили. Така е било едно време, семействата, които са се чувствали близки, са взимали роднински деца за осиновяване. Още повече, че точно тогава Рада и Христо са имали друго дете, починало, когато баща ми се родил. Тази история разказва много драматично в своята книга Вълчан Хадживълчанов, който всъщност е по-големият му брат. Кръщелното име на Радой е Димитър. Как става така, че в паспорта му като дата за раждане е записана 1923 година, въпреки че единният му граждански номер започва с 22, не е ясно. Да приемем, че това е една от неговите шеги, които и сега посмъртно пак прави. Ето че така се подреждат нещата, че две години подред му отбелязват 90-годишнината", заяви преди години синът му Кин Стоянов.

 

Ралин умира на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред старото кино „Изток" (днес магазин) срещу хотел „Плиска" в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и скулптора на Радой Ралин, дело на Георги Чапкънов.