/КРОСС/"Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".

Думите на Радой Ралин, казани преди години, звучат особено актуално днес. Днес, когато министърът на културата Вежди Рашидов си позволява да каже на български хорист: "Ще му дадем сто лева да се успокои без да пее, ако може. Айде аз ще му дам 50 лв. от моя джоб" и да обвини изпълнители от хор "Йоан Кукузел - Ангелогласния", че са  "олигавили орталъка", защото са поставили въпроса за хонорарите си в представянето на България в Лувъра в Париж.

„Като не иска - напуска хора и отива в хор „Гусла" - отсече министърът на културата. 

Скандалът прерасна във всеобщо недоволство от министъра на културата... или по-скоро от културата на министъра. 

Тази вечер пред Министерство на културата с протеста #ПейWithMe недоволните ще му поискат оставката. 

И днес в сутрешните блокове на Нова тв и бТВ гостуваха вторият напуснал обиден хора след Георги Петров - Стоян Малинов, диригентът Димитър Димитров, представители на "Протестна мрежа", която организира протеста довечера и акад. Светлин Русев като защитник на министъра, завел тракийските съкровища в Париж.

Стоян Малинов, който обяви излизането си от хора вчера, разказа, че при нормални обстоятелства колегите му и той би трябвало да вземат около 200 евро хонорар за висока сцената като катедралата Нотр Дам дьо Пари, а не само 35 евро командировъчни на ден. Това, по сметките му, правело 3000 евро за целия хор.

"Ние не отиваме да пеем в Каспичан", отбеляза Малинов по бТВ.

И показа в ефир писмото, с което децата му го изпратили за Париж и с което като всички нормални деца поискали баща им да им донесе подарък: "Не забравяй PS4 (Play Station)", пише в посланието.

"Чувствам се обиден на министерството", отбеляза хористът по повод цялостното поведение на МК и предложенията на Рашидов да даде 50, 100 лева на Георги Петров, ако щял да се чувства удовлетворен. Но само да не пеел.

Малинов разказа още, че от 23 г. пее в "Йоан Кукузел", това била детската му мечта, но при напускането му след парижката изява нямало коментар.

По Нова тв гостува Димитър Димитров, диригентът на хора. Той изрази принципното си съгласие с напусналите хористи, но не и с начина, по който това се е случило - публично, със скандал и остър език.

"Безспорно сме поставени в мизерни условия. Това не е от сега. Системата в действителност е обидна.", посочи ръководителят на "кукузелите", но допълни по адрес на Петров:

"Думата уволняване не е подходяща, защото никога не сме били на щат. Доброволно сме се събрали. Отстранен е заради езика, който използва като думи. Един ден преди тръгването да каже всичко това, не виждам какъв е смисълът Преди заминаването внесе напрежение. Това, което казва той е вярно. Не съм против това, а против начина, по който го е казал".

За напускането на втория хорист Малинов пък диригентът посочи:

"И той изпуши. След концерта. Той е солидарен с Георги, защото Георги е кум на Стоянчо".

Димитров разказа какво им е казал министърът след края на концерта в Нотр Дам: "Обичам ви и навсякъде, където ще пътувам занапред ще ви взимам със себе си!."

Но пък диригентът, който нямал интернет вкъщи, не бе запознат със следното изказване на министъра: "Хористите от Кукузел цял живот папат от държавата"

"Папането" винаги е било командироване на времето още от културния комитет. Обидно е, занапред ще поставяме условия. Когато говорим за уважение, то е взаимно задължение", посочи ръководителят на "кукузелите".

"При нас никога не е ставало въпрос за пари", допълни Димитров, но посочи, че ще иска среща с министъра, тъй като не може трудът на един човек на културата да се сравни с този на един чиновник, командирован да занесе някаква пратка. Според диригента може да се говори за обособяване на някакво отделно перо.

От думите на ръководителя на хора стана ясно и че в действителност в Нотр Дам са били продавани билети за участието на "ангелогласните". Певците не са взели и стотинка от този вход. Нещо повече - не са имали осигурени билети за изложбата в "Лувър", която уж съпровождат в Париж. "Въпрос на организация", коментира лаконично диригентът.

"Парите от концерта отиват в българския културен клуб във Франция. Т.е. той не се финансира от държавата, а се кани хор, който не е на издръжка на държавата, за да субсидира държавната институция. Рашидов си позволява нахалството не само да не им даде хонорар, а и на техен гръб да финансира държавна институция", посочиха по повода представители на "Протестна мрежа", включени в разговора.

"Възмутени сме от културата на министъра. Досега не е показал никакви признаци на културата. Това, което знаем за него е, че е мултак на републиката за 96 г. и че има дело за побой. Искаме оставката му.Освен проблема му със загубените му пари в КТБ нямаме никаква друга представа за реформите му. Освен PR акцията в Париж", допълниха протестиращите и отново поискаха информация и за медиите, пътували с правителствената делегация.

Тази вечер пред МК участниците в протеста ще се събират стотинки докато се съберат 100 лева за министъра, "защото Рашидов вече е изпял песента си".

И да се върнем на Радой Ралин...

Днес, 23 април, се навършват 93 години от рождението на сатирика, за който поетът Борис Христов казва: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора."

Епиграмите на Радой Ралин, събрани в „Люти чушки" през 1968 г., вбесяват мнозина. Книгата е изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев".

Ралин е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) - първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946-49 г. е редактор във в. „Литературен фронт", през 1952-61 - във в. „Стършел", 1961-63 - във в. „Литературни новини", 1961-63 - в Студията за игрални филми, 1964-66 - в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус". Като редактор е работил в „Български писател" (1967-68), в Българска кинематография (1976-87), във в. „Литературен фронт" (1987-90). От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец". Възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми - апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото ѝ богатство с уникалните си думи хибриди. Превеждан е на 37 езика (включително и китайски).

„Има една хубава мистификация, която той сам организира. В държавния архив се пази оригиналният му акт за раждане от 23 април 1922 година. Радой се е родил в Ямбол в семейството на Рада и Христо Хадживълчанови. Рада е сестра на сливенския книжар Стефан Димитров, женен за Кина, и тъй като не са имали своя рожба, са го осиновили. Така е било едно време, семействата, които са се чувствали близки, са взимали роднински деца за осиновяване. Още повече, че точно тогава Рада и Христо са имали друго дете, починало, когато баща ми се родил. Тази история разказва много драматично в своята книга Вълчан Хадживълчанов, който всъщност е по-големият му брат. Кръщелното име на Радой е Димитър. Как става така, че в паспорта му като дата за раждане е записана 1923 година, въпреки че единният му граждански номер започва с 22, не е ясно. Да приемем, че това е една от неговите шеги, които и сега посмъртно пак прави. Ето че така се подреждат нещата, че две години подред му отбелязват 90-годишнината", заяви преди години синът му Кин Стоянов.

Ралин умира на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред старото кино „Изток" (днес магазин) срещу хотел „Плиска" в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и скулптора на Радой Ралин, дело на Георги Чапкънов.