Надежда Станчова е първата жена дипломат в света
Секция: Коментари
25 Април 2015 19:39
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Надежда Станчова е първата жена дипломат в света

/КРОСС/ По повод сватбата на Надежда Станчова със сър Александър Key Мюър вестник „Глазгоу хералд" нарича булката „първата жена дипломат в света" и описва нейната дипломатическа кариера.

Коя е Надежда Станчова?
Тя е дъщерята на наследника на богат свищовски род Димитър Станчов и графиня Анна дьо Грено. Баща й учи във Виена и след избирането на Фердинанд за български княз е назначен за негов личен секретар до 1889 г. и началник на тайния му кабинет до 1894 г. Той никога не се обвързва с политическа партия и може би затова е министър-председател на първото служебно правителство в България, което управлява само от 11 до 16 март, след убийството на Димитър Петков през 1907 г. След това е пълномощен министър в Петербург, Лондон, Париж, Брюксел и Рим. Противник е на влизането на България в Първата световна война и затова е низвергнат от Фердинанд. По време на „забвението" със съпругата си живее в Пловдив. Безспорен ерудит и енциклопедист Станчов дължи дипломатическата си кариера и на Анна дьо Грено. Тя пък е потомка на две от най-аристократичните фамилии на Италия и франция - Дела Киеза ди Чинцано - по майчина линия, и Грено - по бащина, и е възпитавана в традициите на Савойската династия. Идва в България като придворна дама на княгиня Клементина, а после и на Мария Луиза.

Надежда е най-голямата им дъщеря, владее осем езика и покрай баща си се посвещава на дипломацията след Първата световна война.

Димитър Станчов е главен секретар на втората от двете делегации, които България изпраща в Париж за преговорите и подписването на Ньойския договор. Тя е водена от Александър Стамболийски, който връща Станчов в голямата политика след заточението в Пловдив и въвежда дъщеря му в нея. Първата мисия, възложена на Надежда, е при подписването на Ньойския договор. Според много документи, особено в годините до 1989 г, Стамболийски подписал унищожителния за България договор и счупил писалката. Ето обаче какво пише непосредственият очевидец на събитието Надежда Станчова: „Церемонията се състоя без всяка тържественост...

В 10.35 ч. внушителният Стамболийски, доста спокоен, влезе в залата, придружен от Станчов...
След това той (Клемансо) призова делегатът на България да подпише мирния договор. Стамболийски стана с достойнство, направи няколко крачки до масата и решително се подписа на отворената страница на договора. Станчов тогава повика по име останалите делегати, които се изредиха един по един... Церемонията беше много кратка..."

За никакво счупване на писалка и нервност от страна на Стамболийски не става дума.
Надежда Станчова е секретар на земеделския водач и по време на стодневната му обиколка из Европа, в която той опитва да смекчи условията, при които България е подписала договора в Ньой, и на конференцията в Генуа през 1922 г. Убийството на Стамболийски я сварва като секретар на посолството ни в САЩ при посланика Стефан Панаретов. Тя и баща й подават оставка в знак на протест срещу това зверство, категорично заявявайки нежелание да служат на репресивния режим на Александър Цанков Надежда напуска посолството и започва работа в ВВС. На официални приеми, на които често я канят, се явява с дрехи, близки до българските народни носии, обшити с шевици. Те предизвикват огромен интерес сред английското висше общество. На 17 март 1924 г. се омъжва за сър Александър Кей Мюър, когото за пръв път е срещнала именно на прием. Той е 26 години по-възрастен от нея.

Александър Кей Мюър е наследил бизнеса с индийски чай и памук на баща си Джон. Още 22-годишен, през 1890 г. е изпратен в Калкута. След като баща му Джон Мюър получава удар през 1901 г, той управлява семейната фирма „Финли" в съдружие с братята си Джеймс, Ма-тю и Джон. Бизнесът им се разраства, правят плантации за чай и памук, имат представителства в 6 световни пристанища, построяват и тъкачна фабрика в Бомбай. След Първата световна война вдигат капитала на 2 млн. лири. Александър се оттегля от семейния бизнес през 1926 г., но притежава акции от „Дънлоп", „Тобако", британската „Алуминиум" и „Шел" за близо 200 хил. лири.

Сватбата е на 17 март 1924 г. в Глазгоу. На тържеството присъства и ген. Йън Хамилтън, командващ английските средиземноморски сили по време на Първата световна война и ръководител на битката при Галиполи. Той също ще се впише в българската дипломатическа история - през 1936 г. ще покани ген. Владимир Вазов на конгрес на Британския легион, като достоен противник, нанесъл поражения, но пък спечелил достойнството на англичаните в битката при Дойран през 1918 година.

След омъжването си Надежда Станчова - лейди Мюър, се посвещава на благотворителни каузи и на балетното изкуство, но не забравя и България. С Борис Сакско-бургтотски те са връстници и са расли заедно като деца. Вече цар, Борис III търси съдействието й за политически сондажи в Лондон.

В интерес на истината трябва да кажем, че царят е свързан с роднински отношения с английското кралско семейство. Майката на цар Фердинанд - Клементина, е съпруга на принц Август Сакс-Кобруг-Готски. Кралица Виктория, която пък е прабаба на крал Джордж VI, е омъжена за братовчеда на принц Август принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота. На всичко отгоре съпрузите са и първи братовчеди, защото майката на Виктория е Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, сестра на Ернст I, баща на съпруга й и като такъв пък и неин свекър.Така, заравяйки се в далечното и при това доста нелогично откъм семейни връзки минало на двете династии, става ясно, че Борис Ш и Джордж VI се падат нещо като втори братовчеди. През август 1927 г. Борис Ш е уговорил посещение при краля.

Надежда Станчова - графиня Кей Мюър, обаче обучава българския цар на английските обноски и обичаите в двора. С придружаващите го той гостува седмица в семейното имение. След разговорите за обноски и английски порядки двамата с Александър Key Мюър се отдават на лов. Единственият гост по време на престоя на българския цар в дома Мюър е лорд Атол, който живее в близко имение, но пък у нас името му носи странджанското село Атолово. То е построено през 1926 г. за бежанците от Беломорска и Одринска Тракия с пари, дарени от шотланския лорд, и наречено на негово име. Неговата сестра и съпруга основават фондацията „Спасете децата". С 6 млн. тогавашни лева са построени къщи за 90 семейства.

Именно от имението на Мюър крал Джордж V изпраща две коли, за да вземат българския цар и свитата му и да го откарат на разговори в двореца „Балморал" - лятната резиденция на английските крале в Шотландия от 1848 година.

През 1929 г. Борис III връща жеста. Графиня Мюър му пише, че е закъсала със зрението, което пречело на нейните занимания с балет, и моли царят да й уреди лечение в Берлин. Естествено, молбата й е удовлетворена.

Церемонията с гостуването на цар Борис III в шотландското фамилно имение се повтаря и през 1938 г., когато в „Балморал" предстои нова среща с българския цар и английския крал - вече Джордж VI. На Надежда Станчова е възложено посредничество в английските дипломатически среди за каузата на България. Включването на България във Втората световна война слага край на тези приятелски връзки - историята, както и при бащата на Борис III, се е повторила. По време на войната Надежда Станчова и съпругът й Александър превръщат родовото имение в болница санаториум за възстановяващи се от раните си британски войници. Александър Кей Мюър почива през 1951 г., а Надежда Станчова - през 1957 година.

 

Григор Николов

„Сега"

 

Илюстрация: Lost Bulgaria