/КРОСС/Министърът на правосъдието Христо Иванов пред "Сега"

- Г-н Иванов, до какво трябва да доведат промените в конституцията, които правителството лансира - намаляване мандата на Висшия съдебен съвет (ВСС), разделянето му на съдийска и прокурорска колегия и явното вземане на решения?

- Реорганизиране на управлението на съдебната власт, така че следващият ВСС да може да се ползва с повече доверие според препоръката от последния доклад на ЕК. Разделянето на ВСС е предпоставка за изчистване на ролите в съдебната власт и от там - повече отговорност и прозрачност. Ако това се прави само на ниво Закон за съдебната власт (ЗСВ), ще доведе до двустепенен процес: всяко решение на камарите ще трябва да бъде потвърдено и от пленума. Така, хем не бихме постигнали целта да отделим съдии и прокурори, хем бихме усложнили нещата още повече. Отделно с измененията в ЗСВ ще реализират важни стъпки като въвеждането на прякото гласуване от съдиите и прокурорите за техните представители във ВСС, проверки за почтеност за всеки магистрат и пр. Целта ни е наистина сериозна промяна на модела.

Разделянето ще създаде предпоставка за решаване на два структурни проблема, които през последните 25 години се отразяват както на независимостта и ефективността на съдебната власт, така и на функционирането на демокрацията. Първият е, че досегашното устройство на ВСС поставя съда под влияние на различни лобита в политическата и съдебната система, чрез комбинацията от надмощие на парламентарната квота, циментиране на доминацията на т.нар. съдебна номенклатура и възможност на прокуратурата да участва в ключови решения за съдиите. В предлаганата съдийска камара мнозинство трябва да имат съдиите, избрани пряко от съдии. Така се ограничават влиянието на номенклатурата и намесата на обвинението. В нея ще продължи да има представители на парламента, за да не се допусне капсулация, просто те няма да имат мнозинство. На второ, място със създаването на прокурорско-следователска камара трябва да започне решаването на проблема с безконтролността на прокуратурата. За първи път тази камара ще наложи колективен публичен процес на вземане на най-важните решения за управлението й. Сега като се стигне до тема, свързана с управлението на прокуратурата, ВСС просто я подминава.

- И какво пречи да се контролира прокуратурата сега?

- Причините са много, но резултатът е липсата на отчетност пред ВСС. Ако създадем една колегия, която трябва да се занимава само с назначенията, атестирането и дисциплинирането на прокурорите и следователите, при положение че в нея ще има паритет на представителите на прокуратурата и тези на парламента, това ще бъде предпоставка за промяна. Ако един следващ парламент, когато и да се случи това, избере хора във ВСС, които наистина имат гръбнак, компетентност и характер да задават въпроси, това може да се превърне в инструмент за обществена отчетност на прокуратурата и за подкрепа на реформите в нея.

- Как ще се гарантира избирането на хора с гръбнак? Всички парламенти досега са търсили наместване в съвета на удобни хора.

- 25 години парламентарните сили не са носили отговорност за тези, които избират във ВСС, а Искра Фидосова доказа, че дори и най-публичната процедура може да бъде оркестрирана. Този проблем трудно може да се реши само с нормативни средства, защото е въпрос на политическа култура и обществено участие. Със ЗСВ предвиждаме промени в процедурата за избор на парламентарната квота, свързани с осветяване на етапа преди номинациите. Така че обществото да може да си отговори с кого са се консултирали депутатите, как са стигнали до конкретната номинация и кой е взел решението за издигането й. Това ще бъде крачка в изсветляването на мотивите и отговорностите.

- И досега конституцията е променяна заради съдебната власт, без да се усети особена промяна. Не може ли с тези конституционни промени да се създаде прословутата независима прокуратура "Антикорупция" по румънски модел, да се намалят 7-годишните мандати на главния прокурор и шефовете на върховните съдилища...

- Технически е възможно. Политически обаче в момента тези предложения са сечението на възможното и необходимото. В този свой вид и обхват те получиха подкрепата, или поне разбирането, на главния прокурор и двамата председатели на върховните съдилища. Сега всичко е в ръцете на парламента. Отказът от създаване на отделна прокурорска структура всъщност значи ангажимент към реформиране на прокуратурата в цялост.

- Вече се чуват гласове, че явното гласуване в съвета е антидемократично.

- Практиката доказа, че тайната на вота във ВСС защитава единствено омертата в него. Важни избори се решават преди началото на процедурата и резултатите им изтичат в пресата. Често мнозинствата във ВСС се оркестрират на база зависимости и пазарлъци, а не заради аргументи и качества. И тук е истинският проблем.

- ВСС два пъти ви бламира напоследък, като отказа да образува дисциплинарни дела срещу бившата шефка на градския съд Владимира Янева и следователя Петьо Петров. Какво значи това?

- Преди мен има само един случай, в който ВСС е сезиран от министър с предложение за дисциплинарно производство. Откакто аз съм министър, вече има 5. Това е признак за проблем. Правомощията на министъра са дълбок резерв за институционална реакция. Винаги първо съм изчаквал да видя дали ВСС ще реагира. Лошото е не че съветът ме бламира, а че показа воля да продължава да си затваря очите. Вижте доклада за нарушенията в Софийския градски съд - намерението е всичко да приключи с препоръки. Това прилича на амнистия. Така стоят нещата и със случайното разпределение на делата - нов софтуер няма и никой не се интересува дали и как са били използвани пробойните на стария. Имаше непохватна пиар акция с някакви 6 папки за съдия Румяна Ченалова, внесени в прокуратурата. Къде са били те досега? Кой носи отговорност, че всички тези огромни проблеми са били замитани с години и изглежда, че намерението е това да продължи.

- Освен че ВСС ви бламира, нямате ли усещането и че думата на главния прокурор тежи повече от вашата пред премиера и кабинета? Идеята ви за международна експертиза на прокуратурата беше префасонирана в наблюдение в рамките на мониторинга на ЕК, звеното "Антикорупция" беше сформирано не както вие предлагахте, а както Сотир Цацаров поиска...

- А кога думата на министъра на правосъдието е тежала повече от тази на главния прокурор? Не съм в положение да налагам неща от позицията на силата. И не бих искал. Отговорността изисква да избягваме подобни премервания на силите и да търсим компромис. Лесно забравяме, че допреди няколко месеца словосъчетанието "реформа в прокуратурата" беше политическо табу. Важно е, че вървим към внедряване в кръга на политическите неизбежности на разбирането, че трябва да има дълбока реформа в прокуратурата. Полека си пробива път разбирането, че единственият начин да се постигнат трайна политическа стабилност и институционална легитимност е отказът от безконтролна власт.

- От Румъния настояват да бъдат разделени от нас за наблюдението на ЕК. Дали ще се случи?

- Подобно решение не зависи само от ЕК. Последна дума имат страните членки. Въпросът не е да се надяваме на голи декларации, отрицание на очевидни за всички факти, лобиране по партийна линия и късмет. Трябва да покажем ясна воля да изчистим съдебната власт от натрупаната тиня от безотговорност и корупция. И това няма да стане нито само с промени в нормативната рамка, нито пък с тихо освобождаване от прекалено явните "играчи" и подхвърляне на няколко изкупителни жертви преди устния доклад през лятото. Необходимо е институциите да покажат ясен модел на реакция на случаите, повдигащи съмнение за корупция. Трябва да е ясно, че за некомпетентност, безотговорност или злоупотреба с правомощия неотвратимо се носи дисциплинарна и, ако трябва, наказателна отговорност. Едва тогава рискът да ни отделят от Румъния ще бъде преодолян.