Какво не беше наред при отразяването на случая с бебето
Секция: Интервюта
29 Април 2015 12:11
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Какво не беше наред при отразяването на случая с бебето

/КРОСС/Председателят на СЕМ Георги Лозанов пред Клуб Z

- Г-н Лозанов, защо Съветът за електронни медии (СЕМ) реши да се самосезира по медийното отразяване на случая с битото в болницата бебе?

- Това е традиционна практика за Съвета - когато има особено трагични събития, които ангажират вниманието на обществото, да се прави мониторинг на отразяването им, за да се види дали се спазва законът. Свързано е с ангажиментите на СЕМ да защитава обществения интерес.

- Установихте ли вече дали и кои електронни медии са излъчили видеото от охранителните камери, на което без цензура се вижда актът на побоя?

- Засега видеото не е завъртяно по телевизиите в неговата цялост, така както се върти в интернет. Но тъкмо защото имахме малко време, а темата продължава да е в развитие, поехме ангажимент другата седмица мониторингът ни да даде окончателен доклад.

- Как протече днешното заседание на СЕМ по тази точка?

- Откроиха се основните проблеми от гледна точка на защитата на личната неприкосновеност, което е централната тема при тези случаи. Имало е в някаква степен прекрачване на лична неприкосновеност и в двете посоки. Като казвам "в двете посоки", имам предвид по отношение на извършителя на това деяние - акушерката, и по отношение на детето и на неговите родители. 

По отношение на акушерката - показвали са майка й по различни телевизии, показвали са нейна снимка, водени са някакви разговори с децата й и т.н. Макар и неосъдена, но е заподозряна и уличена в това престъпление, при акушерката защитата на личната непрокосновеност е с много по-нисък праг. Когато медията е по дирите на престъпление в името на обществения интерес, може да се влезе на територията на личния живот и да се показват мнения и факти, които да показват какви са били мотивите, какво се е случило, защо се е случило.

Така че има основания личната неприкосновеност на извършителя да е ограничена и едва ли това ще попадне под санкциите на закона. Въпреки че и в този случай могат да се поставят доста професионални, вътре в самата журналистическа гилдия, въпроси. 

Но по отношение на детето и родителите е много важно да се съхрани личната неприкосновеност. Когато човек изживява трагедия, не само, че не пада прагът му на лична неприкосновеност, а точно обратното - трябва да бъде по-защитен, защото в такава ситуация е по-уязвим.

- Къде откри СЕМ нарушаване на личната неприкосновеност на детето и на неговите родители?

- По три пункта. Първият проблем е, че се каза името на детето. Това е излишно, не носи някаква информационна стойност. Има риск името да остане в съзнанието на хората, с които ще го среща животът му. Те ще го вързват с това събитие, а това би било травматично за него. 

Второ - въртенето на самото клипче. Макар и да не е пуснато цялото, тук-таме фрагменти са се появявали. Много зависи обаче как ще се появи. Ако е направено със защита, със замазване на лица и фрапиращи кадри, за да не се вижда ужасът, може да се приеме. Защото в крайна сметка обществено важно е да е ясно дали е извършено деянието или е, както твърдеше защитата - че няма такова нещо, че било "пошляпване". Това е информация, която е важна, но трябва да бъде поднесена така, че да бъде максимално щадяща за родителите, за да не преживеят трагедията втори път.

- Т.нар. вторична виктимизация. 

- Точно така, да не станат още веднъж жертви. Освен това информацията трябва да е щадяща и за самата аудитория, защото тя трябва да бъде информирана, но и да се щадят нейните чувства.

И трето - има случаи, при които майката на бебето не е искала да говори. Въпреки това родителите са били преследвани и е търсено тяхното мнение и то с настойчивост. Без това да има никаква обществена стойност, никаква информационна стойност. Питани са жълти и сензационни въпроси, въпроси като "Какво почувствахте като видяхте клипа?". 

- Попада ли в обхвата на закона хипотезата, при която една телевизия е качила този клип на сайта си, но не го е излъчила в ефир?

- Ние работим само по Закона за радиото и телевизията и сайтът не е в обхвата на дейността ни. Неведнъж съм поставял въпрос, че в някаква степен регулацията трябва да се пренесе и в интернет, най-малко върху сайтовете на медиите. Но засега няма такава нормативна промяна.

- Понякога СЕМ излиза с декларации по дадени казуси от голям обществен интерес, които декларации са сверяване на часовника и за медиите, непопадащи  в обхвата на закона за радиото и телевизията. Как ще постъпите в този случай?

- Зависи. По-скоро първо трябва да се види дали ще има актове за някои медии, защото само по себе си и с актове, и без тях, е ясно отношението на Съвета. А актовете са по-силен аргумент от декларациите. 

Съставянето им е на две нива - трябва самите експерти да приемат дали има нарушение, което става независимо от СЕМ и после СЕМ взима своето решение. Ако няма актове, тогава може би ще излезем с декларация, която да има по-скоро превантивен и убеждаващ ефект. Макар че ние не един път сме излизали с декларации по казуси, свързани с вторичната виктимизация. Защото това не за пръв път се случва. За съжаление, не съм сигурен, че тези, които разпространяват видеото в интернет, ще се почувстват по някакъв начин ангажирани и засрамени.

По-скоро са важни разговорите и дебатът вътре в медиите за този начин на отразяване, защото медиите са много добър коректив, включително една спрямо друга. 

- Какви санкции може да бъдат наложени, ако установите нарушение?

- Глоба до 30 000 лева. Зависи и дали телевизията веднъж вече е санкционирана за подобно деяние.