Влизането на полицаи в студиото на ТВ7 и опитът телевизията да бъде затворена е безпрецедентен акт на покушение срещу свободното слово и медийната свобода по принцип.Несъмнено този брутален акт няма нищо общо с европейските правила и ценности, той нарушава куп европейски конвенции, медийни директиви и препоръки. Въпросът е защо се стигна дотук? Доколко една телевизионна програма остава на своята медийна територия, когато опасно прекрачва границата между медията и политиката, когато в определен период бива превърната в "медийна бухалка" за политически поръчки, когато арогантно бива употребена за отглеждането на един изкуствен политически проект. Страната ни е неделима част от европейските демократични ценности, а те по условие изключват превръщането на една ТВ програма- в пропагандна машина на определени икономически интереси и медиен терен за продължителна корпоративна война. Превръщането на една медия в политически брокер, опитът й да работи като равностоен политически играч,"захранването" на един мащабен медиен проект с парите на вложителите на КТБ са онези събития от близкото минало на ТВ7, които логично доведоха до вчерашния печален и действително срамен акт.
Важно е да се отбележи, че Законът за радиото и телевизията не дава възможност да се проследи медийната собственост до конкретно физическо лице, той позволява медийната собственост да потъва в няколко офшорни фирми, след което следите се губят. Ето защо многократно задаваният въпрос кой е действителният собственик на ТВ7 няма верен отговор. Логично без отговор остава и въпроса кой има интерес от това посегателство върху символния капитал на една медия- правото й да излъчва съдържание и да има своя аудитория. Засега без отговор остава и въпроса кой е бъдещият инвеститор на ТВ7, който има желание да я купи , и - от кого? Вероятно тук е и основната причина за този безпрецедентен медиен случай.
Демократичните правила и стандарти в държавата действително трябва да се спазват, но опитът да се закрие една медия, за жалост показва, че полицейщината е възможна и в държава- членка на ЕС. Същевременно той показва и кои са границите и моралния императив на извършената подмяна. На медийната- с политическата власт, на журналистиката- с поръчковите "разследвания", на една телевизионна програма, която работи в полза на обществто- с "друга" телевизионна програма, която дълго обслужва определени корпоративни интереси. Днес вече не изглежда така, но истинският медиен бранд на ТВ7 трудно може да бъде загърбен и забравен.
Неуспешният (засега) опит за закриването на ТВ7 опит съдържа и ценна поука за всички останали медии. А тя е, че когато прекрачиш медийната граница и превърнеш своята медийна власт в удобен инструмент за политически поръчки, когато забравиш, че основното задължение на всяка медия е да бъде посредник между обществото и политическата власт, а не пропаганден инструмент на същата тази власт, в крайна сметка губиш себе си като медия, а оттук- и правото си да формираш общественото мнение.

Коментар на проф. Маргарита Пешева пред България Он Ер