Д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, пред в. "Монитор"

- Доктор Кунчев, независимо че грипът си отиде, много хора се оплакват от грипоподобни заболявания. Означава ли, че както вече се сливат сезоните, така и вирусът на грипа се слива с пара и адено вирусите?

- Действително в момента се наблюдават заболявания с някои от симптомите на грипа. Трудно е обаче да определим какво е точно. Според оплакванията на пациентите заболяването протича по-леко. Дори хората се лекуват сами, затова и нямаме много достоверна статистика. По информация от различните региони има много широко разпространение. Разпоредил съм да се взимат допълнителни проби и за ентеровируси, и за някои бактериални инфекции, за да сме сигурни за какво става въпрос. По-вероятно е в този преходен период, когато температурите се сменят често, вирусите да са респираторни, но не е изключено и да става дума за ентеровируси. Клиничната картина и при едните, и при другите, е много сходна. Например някои от респираторните вируси причиняват много силна диария и това може да обърка лекарите. Но това не е съществено за пациента, защото и при едните, и при другите няма някакво особено лечение. За щастие тези заболявания не протичат тежко, но мъчат. Ако обаче организмът е изтощен и човек страда от някакво хронично заболяване, например белодробно или бъбречно, е възможно да се стигне до бронхопневмония или до бъбречна криза. Застрашени са и хората със сърдечна недостатъчност и диабет. Необходимо е малките деца да бъдат пазени от заразяване, защото при тях няколко повръщания и диария могат да обезводнят организма, да се наложи приемането в болница и включването на система. При по-възрастните хора се стига по-рядко до дехидратация. Като цяло грипоподобните заболявания в този сезон протичат леко и не дават такива тежки усложнения, каквито причинява същинският грип.

- Какво може да направи човек, за да се предпази от тези вируси?

- Не може да направи нещо кой знае какво, за да се предпази от тях, тъй като те са навсякъде - в трамвая, в офиса, в киносалона. Ако са от типа на ентеровирусите, просто трябва да спазваме добра лична хигиена. В повечето случаи се заразяваме с тях от храната, водата или от замърсени съдове и ръце. Дали човек ще се разболее зависи най-вече от общото състояние на организма. Сега сме в сезона, в който изпитваме повече необходимост от витамини, микроелементи и адаптация към по-високите температури. Всяко едно пълноценно хранене, поддържане на добра физическа форма, е от положително значение.

- През месец май доста хора се хващат за зелено. Но повечето от зеленчуците, особено листните, се оказват натъпкани с нитрати. Какво можем да направим, за да не се натровим?

- Не само нитрати, но и нитрити. Най-добре е да хапваме зеленчуци собствено производство или такива, за които сме сигурни, че не са третирани с химикали. Диворастящите киселец, лапад, коприва от чисти райони също могат да ни набавят необходимото за организма. Покупката от пазарите е малко като игра на руска рулетка. Там има служби, които изследват стоките за нитрати и нитрити, но има и недобросъвестни търговци, които успяват да измамят контрола. Затова, ако купуваме салати, е добре да ги изкиснем около час преди консумация в студена вода. За да се предпазим от пестицидите в краставиците, тиквичките, патладжаните, е добре те да се обелват преди консумация, тъй като тази отрова се натрупва предимно в кората.

- Може ли да сме сигурни, че в диворастящите спанак, чесън, лапад, гъби не можем да пипнем някаква зараза от полски мишки или лисици?

- Ако спазваме най-елементарните изисквания и измиваме всичко с огромно количество вода лист по лист, а после да го оставяме да покисне, рискът намалява рязко. В повечето случаи замърсяването при тях е повърхностно. Хранителни отравяния се случват дори от зеленчуци, отгледани във ферма, но поливани със замърсена вода. Гаранция няма. Дивите растения, които берем и слагаме на трапезата си, могат да станат източник на трихинелоза, ако не са измити и обработени достатъчно, за да се убият яйцата, наричани трихинела, на заразата по тях. Те попадат върху листата с урината или при отъркване на заразено диво животно. Чрез диворастящите зеленчуци и гъбите може да бъде предадена и туларемията. С нея вече имахме проблеми този сезон. Тя също може да се предаде чрез урината на дивеча и гризачите, както и чрез изпражненията на мишките и плъховете по зимнината в мазетата. Хеморагичната треска с бъбречен синдром също се предава по този начин.

- В спешните кабинети не минава ден да не извадят кърлежи от пациенти. Рано ли е за тях?

- Не е съвсем рано, дори се забавиха с месец заради променливите температури. Валежите и рязкото затопляне на времето ще увеличи популацията им. Добитъкът ги донася в селските домове след паша, домашните любимци в градските. За да не пламнат зарази от тях, министерството на здравеопазването изпрати писма на общините с напомняне, че е време за пръскане срещу кърлежи. И тъй като не можем да им разпореждаме, ги помолихме да го направят поне в парковете, градските градини и зелените площи към детските градини и училищата, защото е ясно, че парите никому не достигат в тези времена.

- В междублоковите пространства и в малките градинки из градските квартали не се пръска от години. Могат ли общините да бъдат санкционирани?

- Не, санкции не са предвидени в никакви нормативни документи. Това, което МЗ може да направи, е да препоръчва. Общините, общо взето, се понаучиха. Правят обществени поръчки, заделят пари от бюджета. Лошото е, че при поръчките, когато се гони най-ниска цена, се прави компромис с качеството. Наемат се фирми от сивия сектор, които не използват правилните препарати в необходимата концентрация. Контрол върху тях не упражнява никой. Освен това пръскането, дори с добри химикали, е безполезно, ако преди това тревата не се окоси. А това не се прави почти никъде. Много често фирмите не се съобразяват с прогнозата, а ако завали дъжд в рамките на 48 часа след обработването, ефектът е нулев. Нещо повече, препаратът навлиза в почвата и я отравя. За всеки кърлеж човек едва ли може да тича на лекар, но ако го вадим сами, трябва да е с пинцета, като се внимава да не бъде смачкан или разкъсан. Изваждането става с леки, поклащащи се движения. В противен случай отровата от него преминава в лимфата и заразява организма с марсилска треска или лаймска болест. В различните години регистрираме между 600 и 1000 заразени. Това не са всички заболели, много хора се лекуват сами и не попадат в статистиката. За да не се инфектираме, препоръчвам след всяко излизане сред природата да оглеждаме дрехите си и тези на децата, да преглеждаме за кърлежи и домашните любимци.

- Със затоплянето на сезона се прогнозира и нова вълна на бежанци. Има ли опасност с тях да дойдат зарази в страната?

- В Североизточна Сирия миналата година имаше не малко случаи на полиомиелит. Заради военните действия от 2013-а имунизационният календар не се спазва. Децата не се ваксинират, не се правят и реимунизации. Световната здравна организация обаче вече намери решение и бяха имунизирани над 20 млн. деца в целия Близък изток. Това свърши работа, но рискът остава. Казват, че бежанската вълна към България ще се увеличава, но тя не е прекъсвала въобще. Между 50 и 100 души всеки ден влизат в страната. Нещата стоят доста по-добре, отколкото преди година и половина. Вече са създадени механизми за посрещането, медицинските прегледи, настаняването. По отношение на общественото здраве ние нямаме големи притеснения. Оказва се, че пристигащите не са особено рисков контингент. Нямат много заразни заболявания. Те страдат от преживяния психологически стрес, затова вече им се осигуряват психолози. Има много бежанци на възраст със сърдечни заболявания, тежки форми на диабет, които изискват продължаващо лечение. За тях се полагат медицински грижи. Към момента трудна е ситуацията само в лагера в Харманли, тъй като там бройката се движи между 2000 и 3000 души. Децата и младежите до 18 години там са около 500, има и 60 бременни жени. Това е едно градче. Хората са стресирани, идват без документи, затова при децата започваме имунизациите от начало. Изследваме възрастните за заразни болести, включително и за малария, чийто сезон е от този месец. Един от големите проблеми на бежанците у нас е медицинското обслужване, на каквото нямат право, след като получат статут на бежанци. Утешителното е, че малка част от тях остават в България.

- В България няма 5- и 6-валентни ваксини за новородените, свършват и 4-валентните. Има ли шанс да бъдат набавени количества скоро?

- Проблемът с ваксините е за цяла Европа, тъй като производствата им не смогват. Щом няма за другите, няма и за нас. Към момента все още нямаме проблем, изпълняваме имунизационния календар, но не е ясно докога.