/КРОСС/ Министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън е най-популярният партиен лидер и неговата Консервативна партия има най-много доверие по отношение на икономиката след опитите, които направи, за да я съживи. Но независимо дали ще спечели или загуби напрегнатите избори тази седмица, неговата кариера виси на косъм, пише в аналитична статия агенция Reuters, цитирана от БГНЕС.

Ако загуби, краят ще е незабавен. И дори и да спечели, но без да си осигури категорично мнозинство, което според социологическите проучвания никоя партия няма да може да постигне, той може бързо да се изправи пред предизвикателство на лидерството му, което да дойде от неговата всеизвестно безмилостна партия. Далечен потомък на крал Уилям IV, Камерън, който дойде на власт в коалиция с либералдемократите през 2010 г., заяви, че иска да остане на власт още един 5-годишен мандат, „за да завърши работата си" по оздравяването на икономиката на страната. Той планира и провеждането на референдум за излизане на Великобритания от Европейския съюз, с което се надява да изчисти партията и страната му от евроскептичния им страх. Но ако не успее да осигури на консерваторите самостоятелно преизбиране, което би било първото цялостно мнозинство в Камарата на общините от 23 години насам, Камерън може да има трудности с изпълняването на пълния си мандат."Консерваторите са много упорити", казва Грейг Бейкър, бивш член на Консервативната партия, който в момента ръководи фирмата за обществена дейност Guide. „Ако Камерън успее да им осигури министерски червени куфарчета (куфарчета, раздавани на министрите във Великобритания, в които те трябва да носят документите си - бел. ред.), той ще оцелее на изборите. Но неговите дългосрочни перспективи са много мъгляви. Тази партия никога не го е обичала", казва още той.

Според Тим Бейл, историк на Консервативната партия, дори и да запази ключовете за премиерската резиденция на „Даунинг стрийт" 10, премиерът ще бъде изправен пред тежки препятствия в собствената си политическа група. „Дори и да успее да се задържи на Номер 10, смятам, че те ще му простят за няколко седмици", казва Бейл като допълва, че след това „ще бъде по-трудно".

Камерън е продукт на един особено привилегирован произход. Син на заможен борсов посредник, той е посещавал изцяло мъжкия колеж „Итън" и университета в Оксфорд, след което се е оженил за жена, чиито корени може да бъдат проследени до друг британски крал - Чарлз II. Един от собствените му по-откровени депутати веднъж нарече него и финансовия му министър „две тузарски момчета, които не знаят колко струва млякото". Опозиционни депутати и части от медиите го свързаха и с героя Флашмън - негативен литературен персонаж от висшата класа, станал известен през XIX век. Неговата най-голяма гордост е това, че успя да изтегли икономиката на страната от дълбокия й спад, за да достигне едни от най-високите темпове на растеж в развития свят. Но реално повишението на възнагражденията тепърва започва да расте, което означава, че много гласоподаватели смятат, че възстановяването не ги е облагодетелствало. Но може би най-голямата слабост на Камерън е, че той не можа да разчупи усещането у своите избиратели, че той ръководи „отвратителната партия" - термин, измислен от един от неговите собствени министри - Тереза Мей, преди повече от десетилетие, с който призова партията да бъде по-приобщаваща. Когато лейбъристът Тони Блеър победи Консервативната партия три поредни пъти, вътрешни източници се притесниха, че техният провал е резултат от репутацията на политическата група, че не взема отношение към съдбата на най-бедните, че е близо до големия бизнес и е нетолерантна спрямо гейовете и етническите малцинства. Камерън, който стана лидер на консерваторите през 2005 г., се опита да промени това. Той започна да говори за околна среда и за „широко общество", където общностите ще получат повече правомощия. Докато е на власт той легализира еднополовите бракове, увеличи чуждестранната помощ и назначи за първи път жена мюсюлманка за член на кабинета. Но на опитите му да направи така, че партията да изглежда по-приятелски настроена, попречи подходът към бюджетния дефицит, който той наследи - най-големият от Втората световна война насам. За да го намали, Камерън приложи редица съкращения на социалните разходи, които според опозиционната Лейбъристка партия са принудили най-бедните да плащат, за да се разчисти бъркотията след богатите банкери. Камерън обаче заяви, че той е взел други мерки, които да помогнат на хората с ниски доходи, в това число вдигане на прага за данъци върху приходите, увеличаване на минималната работна заплата, както и предвиждането на появата на 2 милиона нови работни места и осигуряване на държавна помощ за хора, които искат да купят първото си жилище. Но политиката му за намаляване на социалните помощи за домакинства във финансирани от държавата жилища с излишна спалня, наречена от лейбъристите „данък спалня", стана емблематична за това, което критиците на Камерън наричат безсърдечно отношение към бедните.

Промяна на обратния завой в политиката
Под натиска на дясното крило в своята собствена партия и възхода на антиевропейската UKIP Камерън измести ударението към по-традиционни консервативни теми, отваряйки път на обвинения, че е воден от политически опортюнизъм. На фона на увеличаващата се притеснение спрямо емигрантите, той затвърди реториката си и направи по-трудно за хора от държави извън ЕС да се заселват в страната. И въпреки че е заявявал, че иска Великобритания да остане в Европейския съюз, той обеща, че ако бъде преизбран, ще проведе референдум за членството й през 2017 година. Това алармира сектори от бизнес общността, които традиционно симпатизират на консерваторите, но не искат страната им да напуска ЕС. Камерън заряза своята мъглява концепция за „широкото общество". Неговият първоначален ентусиазъм за зелена политика избледня, като негов приближен сподели пред един вестник, че той е наредил на своите подчинени „да се отърват от всички зелени глупости" - държавни данъци, приложени към домакински сметки, чиято цел е да се спонсорират проекти, свързани с околната среда. Камерън стана и особено изолиран и на международната сцена. През 2011 г. той подкрепи участие във въздушните удари, които свалиха от власт либийския лидер Муамар Кадафи. От тогава той е бил начело на Великобритания във време на отслабването на военните и дипломатическите й мускули. Шокираща парламентарна победа над желанието му да нанесе въздушни атаки срещу сирийското правителство през 2013 г. отбеляза край на неговите активни външнополитически амбиции.Имената на неговите евентуални наследници вече се въртят в общественото пространство. Те включват Тереза Мей, която е настоящ вътрешен министър, кметът на Лондон Борис Джонсън, Джордж Озбърн, лоялният на Камерън финансов министър, както и министърът на културата Саджид Джавид. В петък, в отговор на опонентите си, че поставя своята съдба преди тази на страната, Камерън описа изборите като „определящи кариерата му". Той е почти напълно прав.