/КРОСС/ На 8 май, деня след парламентарните избори, Великобритания може да осъмне с една миниреволюция - да получи първия министър-председател евреин и с родители, които не са родени на Острова. 45-годишният лидер на лейбъристите Ед Милибанд никога не се е притеснявал от корените си и винаги публично е твърдял, че е евреин и че произхожда от имигрантска фамилия.

Баща му Ралф Милибанд е роден в Брюксел в семейство на еврейски емигранти от Варшава и е един от най-известните западни теоретици на марксизма. Бил е близък до т.нар. Франкфуртска школа. През 1940 г. семейството му се спасява от нацистите с бягство в Англия, където получава политическо убежище. Майката на Милибанд - Мерион Козак, е родена в Ченстохова, Полша, и също е еврейка. Според някои версии и тя се спасява с бягство от нацистите, след като намира убежище в католически манастир.

Бенджамин Дизраели, който е бил министър-председател на империята два пъти по времето на Викторианската епоха - през 1868 г. и през 1874-1880 г., и е имал огромен принос към решенията на Берлинския конгрес, разпокъсали младата българска държава, също е бил от еврейски произход. Но по инициатива на баща си приема християнството едва 12-годишен, става ревностен енориаш и така се издига в политиката. Някои евреи дори са го определяли като антисемит.

На свой ред Милибанд, който през 2010 г. оглави лейбъристите, преборвайки за поста брат си Дейвид, никак не е обичан от местната 300-хилядна юдейска общност. Тя е особено влиятелна и многобройна в Лондон. Легендарната Маргарет Тачър разчиташе много на нея и се кандидатираше за депутат винаги от северните квартали на мегаполиса, където еврейската диаспора е най-компактна. Тачър поддържаше изключително близки отношения с Израел и винаги подкрепяше каузата му в Близкия Изток. Затова и британските евреи, които преди нейната епоха повече се свързваха с лейбъристите, я обожаваха.

Червения Ед, както е наричан Милибанд, обаче успя за нула време да си навлече гнева на евреите точно по темата „Израел". По време на въздушните удари над Ивицата Газа през миналото лято той остро се противопостави на израелските действия. И то в Белия дом, на брифинг с американския президент Барак Обама. „Ние сме против тази агресия, тя е несъразмерна. Не можем да приемем убийствата на стотици палестинци. Боя се, че ситуацията още повече ще се влоши", категоричен бе лидерът на лейбъристите.

Няколко месеца по-рано, по време на посещението си в Израел, Милибанд заяви пред премиера Бенямин Нетаняху, че се надява да е „първият евреин британски премиер", което бе неочакван ход, защото дотогава публичният му образ беше по-скоро на атеист.

Днес Червения Ед като че ли е изоставил еврейската карта и се надява на подкрепа от...шотландските националисти

По време на референдума за независимост, провел се през септември, Милибанд категорично се противопоставяше на идеята за отцепване на Шотландия. Но след изборите на 7 май почти сигурно ще му се наложи да разчита на коалиционна подкрепа от Шотландската национална партия (SNP). Съвсем доскоро Шотландия бе най-силната крепост на лейбъризма, но с възхода на националистите голяма част от традиционния лейбъристки електорат се насочи към SNP.

Двете партии са изключително близки идейно и според политическите анализатори няма да има почти никакъв проблем да съставят правителство, като към тях може да се включат и Зелените, ако влязат в парламента. „Ние сме готови на такъв съюз, за да попречим на консерваторите да са отново на власт", заяви в началото на кампанията лидерът на SNP Никола Стърджън, която е сред най-яростните критици на премиера Дейвид Камерън. Засега Милибанд е предпазлив към подобен тип изявления, но даде ясен сигнал, че една от управленските му идеи е да преразпредели повече средства от богатия Лондон към по-бедните райони като Шотландия.

Спекулациите за евентуален съюз с шотландските националисти се отразяват на последните социологически проучвания. Лейбъристите загубиха малката си преднина и вече са изравнени с консерваторите с по 34%, като някои сондажи дори дават лека преднина на десницата.

Подкрепата за либералдемократите на Ник Клег - коалиционен партньор на консерваторите, е 7% и продължава да пада. Вече две години те се намират в тежка криза на доверието, но все пак ще бъдат представени в парламента. Зелените се движат около котата от 5% и имат големи шансове. Евроскептичната Партия на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) на Найджъл Фарадж се ползва с около 15% доверие, но около тази партия към момента има санитарен кордон от останалите. Така SNP, която се очаква да има върхов резултат и да спечели 57 от общо 59 депутатски места в Шотландия, се явява като балансьора в парламента.

Сегашният премиер Дейвид Камерън заяви на 27 април, че неговата Консервативна партия има десет дни до изборите на 7 май, за да спаси Обединеното кралство от шотландските националисти, които според него ще предизвикат хаос, ако спечелят позиция, превръщаща ги в решаващ фактор за властта.

Милибанд обаче продължава умело да избягва шотландската тема. Акцентът му в последните дни не са социалните политики - новите общински жилища, повишаването на минималните трудови ставки, бъдещето на здравната система, замразяването на цените на енергийните доставчици. Акцентът е сложен върху пасивността на Великобритания на международната сцена. Той обвини Камерън в „дребнав изолационизъм" и смята, че премиерът рискува националните интереси, като обещава референдум за членството на Великобритания в ЕС.

„Дейвид Камерън беше начело по време на най-голямата загуба на влияние за нашата страна в историята", каза Милибанд на форум, организиран от аналитичния център „Чатъм хаус". Според него отсъствието на Камерън от мирните преговори за кризата в Украйна между държавните лидери на Германия, Франция, Русия и Украйна е „символ на британската изолация и едва доловимо влияние". В същото време разкритикува премиера и за неговата политика спрямо Либия, която според него отчасти е довела и до настоящата емигрантска криза в Средиземно море с толкова човешки жертви.
Разграничаване от наследството на Тони Блеър

Терминът „Новите лейбъристи", който властваше в британската политика от 1997 до 2010 г. в правителствата на Тони Блеър и Гордън Браун, отдавна се е превърнал в мръсна дума за повечето привърженици на партията. Те виждат в Милибанд човек, който идейно стои много повече в левицата.

Той винаги е бил критичен към наследството на Блеър, особено спрямо войната в Ирак и либералното отношение към имиграцията. Нещо повече -твърди, че цялата онази епоха е била грешка. Днешният лейбъристки лидер е категоричен, че левицата трябва да приключи веднъж завинаги и с крайно либералните си идеи в икономиката. Милибанд е привърженик на по-строгото регулиране на финансовите пазари, на по-високите данъци за богатите и настоява за изграждането на повече социални жилища. „Правилно е, че загърбваме „новите лейбъристи". Защото те си замълчаха за обществената отговорност на хората по върховете. И защото не посмяха да им потърсят сметка", казва той.

Пътят пред Червения Ед е дълъг и трънлив. Медиите също не са му длъжници. Жълтата преса не престава да го иронизира в карикатури, да публикува конфузни негови снимки - например как с изкривена физиономия отхапва сандвич с бекон в закусвалня. Рови се и в личния му живот, търсейки стари любовни връзки. Няма как - и това е част от състезанието за премиерския пост, повеляват британските традиции.

Йордан Мичев
„Тема"