/КРОСС/Св. Епифаний, еп. Кипърски и св. Герман, патриарх Константинополски. Св. свщмчк Ермоген, патриарх Московски.

Житие на св. Епифаний, епископ Кипърски

Св. Епифаний, който се прославил със своя живот, ученост и чудеса, бил син на беден еврейски земеделец във Финикия. Той от детство останал без баща, и майка му с труда си издържала двете си деца - син и дъщеря. Живеели в голяма бедност, случвали се дни, когато нямали дори хляб.

Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, понеже нямало с какво да си купят хлаб. Добичето било твърде упорито и негодно за работа. Момчето повело магарето на пазара и скоро дошъл един евреин, който пожелал да го купи. Като видял, че Епифаний е негов сънародник той му казал:

- Ние с тебе се покланяме на един и същ Бог, Който обича справедливостта и истината, затова не трябва да ощетяваме никого. Да оценим твоето добиче по истинската му цена, за да не би, измамвайки се един друг, да прогневим Бога!

Момчето отговорило:

- Аз няма да ти продам магарето, защото не го бива за работа. Майка ми от нужда ме прати да го продам, понеже нямаше какво да ядем. Но щом ти ми говориш, че е грешно заради печалба да се ощетява ближния, то аз няма да ти го продам, понеже се боя от Бога и не ти желая зло.

Евреинът бил поразен от ума и честността на момчето, дал му пари за хляб и Епифаний се отправил за дома си заедно с добичето.

На връщане го срещнал човек, който също така искал да купи магарето, но Епифаний отказал да го прададе, като му обяснил - защо. В това време магарето започнало да рита и хвърлило момчето, което се ударило. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа.

- Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? - запитало момчето.

- Син Божи, Когото разпнали евреите - отговорил непознатият.

Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че сам е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него.

Житие на свети Герман

Св. Герман бил син на сенатор, убит от император Константин Погонат (668-685). Той от млади години се посветил да служи на Бога. Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност той отпърво станал кизически епископ, а в 715 г. бил избран за цариградски патриарх.

В царуването на Лъв III Исаврянин (717-741), който се обявил против поклонението на иконите, Герман употребил много старания да вразуми царя и да отклони от заблуждение, но напразно. Лъв поискал почитането на иконите да бъде осъдено на събор.

- Царю - казал му светителят, - ако ти е угодно да употребиш насилие в това дело, аз с готовност ще умра за светите икони.

По заповед на Лъва, войниците изгонили светителя от патриаршеския дом.

Свети Герман умрял в манастир, след като бил цариградски патриарх 14 години и половина.

Патриарх Герман е известен като църковен песнописец и автор на съчинения за иконопочитанието, против ересите, изяснение на литургията, поучителни слова и други.

Светият свещеномъченик Ермоген, патриарх Московски

Светият свещеномъченик Ермоген, патриарх Московски и на цяла Русия, е живял в XVI-XVII в. През 1589 г. той е бил хиротонисан за епископ и станал първият Казански митрополит. Св. Ермоген е проявявал голяма ревност за св. Православна вяра и твърдост в съблюдаването на църковните традиции; грижел се е и за просвещаването на казанските татари с Христовата вяра.
Заради неговите усърдни архипастирски трудове, на 3 юли 1606 г. митрополит Ермоген е бил възведен от архиерейския събор за Московски патриарх. Но дейността на патриарх Ермоген се е провеждала в един труден период за Руското царство - нашествието на самозванеца Лъжедимитрий и полския крал Сигизмунд III. Първосветителят посветил всичките си сили в служение на Църквата и отечеството. В този подвиг патриарх Ермоген не е бил сам: следвали са го и са му помагали всички самоотвержени руски хора. С особена ревност той е противостоял на изменниците и враговете на отечеството си, които се опитвали да поробят руския народ, да въвлекат Русия в униатство и римокатолицизъм, и да изкоренят Православието. Когато самозванецът се приближил към Москва и се разположил в Тушин, патриарх Ермоген изпратил две послания до метежниците, в които ги изобличавал за измяната им към Православието и за нарушаването на клетвите за вярност към Руското царство и Църквата. Светителят ги призовавал да се покаят и да спрат безумното си начинание, и ги заплашвал с Божието отмъщение. Действително, съвсем скоро Тушинският самозванец завършил живота си с печална смърт, убит от своите приближени. Малко след това, укрепен от своя патриарх, руският народ подигнал въстание за освобождаването на Москва. В отговор поляците запалили града, а сами се укрили в Кремъл.
Заедно с руските изменници те насилствено свалили св. Ермоген от патриаршеския престол и го затворили в Чудовия монастир под стража. Нееднократно искали от патриарха да спре руските опълченци, но той не се страхувал от заплахите им и бил готов да умре за Православната вяра. Св. Ермоген не доживял освобождаването на Москва. Повече от 9 месеца той понасял страдания в мястото на заточението и на 17 февруари 1612 г. завършил живота си с мъченическа смърт (уморен от глад).