Чайковски, Скрябин и Глазунов под диригентството на Марк Кадин в зала „България“
Секция: КУЛТУРА
15 Май 2015 09:19
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Чайковски, Скрябин и Глазунов под диригентството на Марк Кадин в зала „България“

/КРОСС/Поредният, 12-и концерт от сезон 2014 - 2015 на радиооркестъра, ще предложи на почитателите на симфоничната музика една изцяло руска програма с творби от Чайковски, Скрябин и Глазунов.

Концертът е тази вечер от 19 часа зала „България".

Начело на състава ще застане добре познатият на българската публика диригент Марк Кадин, който съвсем наскоро, на 28 април - навърши 50 години. Редовен гост на България, Марк Кадин е сред предпочитаните партньори на радиосимфониците, с които по негови собствени думи го свързват много близки, почти „семейни" отношения. Този петък те ще изпълнят заедно „Правоведски марш" от Пьотр Илич Чайковски, Концерт за пиано и оркестър във фа диез минор от Александър Скрябин и музиката към балета „Годишните времена" от Александър Глазунов. Като солист ще вземе участие пианистът Алексей Чернов, лауреат на редица международни конкурси, сред които 14-ят Международен конкурс „Чайковски" и Четвъртият международен конкурс „Скрябин" в Москва.

Програмата ще започне с „Правоведски марш" от Пьотр Илич Чайковски. Тази творба, написана през 1885 година, е сред по-рядко изпълняваните произведения на композитора. Историята около нейното създаване е доста любопитна. Чайковски, който като дете бил болезнено чувствителен и саможив, избягвал общуването със съучениците си и по тази причина не пазел особено топли спомени от пребиваването си в училище. През 1885 година обаче, по повод 50-годишнината на училището по правознание, той бил помолен да напише нещо. Композиторът съчинил хор „Правоведска песен", а също така - „Правоведски марш". В писмо до Надежда фон Мек от 27 септември същата година, Чайковски разказва, че „е написал за училищния юбилей не кантата, както му било поръчано от организаторите на тържествата, а просто ХОР, който възпитаниците на училището трябвало да изпълнят". Наложило се текстът на този хор също да бъде написан от самия него. Малко по-късно Чайковски се оплакал на своята приятелка: „Сега, когато до юбилея остава не повече от месец, на всичкото отгоре ме карат да напиша и нещо за оркестър! От една страна, да пиша такива неща ми е изключително скучно и неприятно, а от друга - неловко е да откажа. И ето днес, прекарвайки над нотната хартия известно време, съчиних тема за марша, който все пак реших да напиша и оркестрирам". А в писмо до съпругата на брат си композиторът добавя: „Невъзможно ми е да откажа и затова въпреки крайното си отвращение, вече няколко дни не ставам от писалищната маса и се мъча над този марш..."

Концертът за пиано и оркестър във фа диез минор на Александър Скрябин, създаден през 1897 година, фигурира в списъка от произведения на композитора под опус 20. Премиерното му изпълнение е било на 24 октомври 1897 година в Одеса на вечер на симфоничната музика, организирана от Местното музикално общество. Солист бил самият Скрябин, а на диригентския пулт бил известният руски диригент, пианист, педагог и обществен деятел Василий Илич Сафонов.
Концертът за пиано на Скрябин доразвива новаторските черти на композитора по отношение на мелодията, хармонията и жанровата трактовка. Особено ярко се проявява стремежът към поемност, който можем да видим и в много други творби на композитора (прелюдии, етюди и други клавирни пиеси). Днес тази творба, заедно с концертите на Чайковски и Рахманинов, е част от руската музикална класика и се смята за едно от най-високите достижения в този жанр.

„Годишните времена" на Александър Глазунов е едноактен балет в 4 картини. Глазунов написва музиката преди 115 години за известния балетмайстор Мариус Петипа. Премиерата на творбата се е състояла на 7 февруари (20-и по нов стил) 1900 година в Петербург, в Ермитажния театър. Историята на създаване на „Годишните времена" е тясно преплетена с тази на другия балет на композитора - „Слугинята-господарка" или „Изпитанието на Дамис". И двата балета са писани едновременно. Даже премиерите им са се състояли с разлика само от три седмици: „Слугинята-господарка" е била представена в Петербург, в Ермитажния театър на 17 януари 1900, а „Годишните времена" - също там, но на 7 февруари 1900 г. Инициатор и на двете творби бил директорът на имперските театри Иван Александрович Всеволожски (1835-1909), който искал да създаде спектакли в духа на френските придворни балети от XVI-XVII век. Либретист и балетмайстор бил Мариус Петипа, който по онова време заемал поста главен балетмайстор на императорската група в Петербург. Музиката на Глазунов не носи нито психологически, нито драматични мотиви - тя просто предполага смяната на сезоните и тяхната пластична разработка. Глазунов е искал да създаде възхвала на вечното възраждане на Природата и Живота - ту заглъхващи, ту разцъфващи с нова сила.
На една от репетициите присъстващият Николай Римски-Корсаков казал: „Ето ви един от най-добрите образци за руска музика, обрисуваща ЗИМАТА". Известни са също и думите на композитора от следващото поколение - Борис Асафиев, който казва: „Като музикален материал и като изразност „Годишните времена" са най-добрият балет на Глазунов - да не говорим за техническото майсторство".

Марк Кадин е роден на 28 април 1965 г. в Краматорск (Украина). Завършил е Руската музикална академия „Гнесини". От 1994 до 2004 е диригент на Московския академичен голям концертен оркестър на името на Юрий Силантиев. В периода 1999-2003 година е втори диригент на държавния камерен оркестър „Виртуозите на Москва". От 1996 до 2004 година е асистент-диригент на Руския национален оркестър. От 2004 насам е художествен ръководител и главен диригент на Красноярския академичен симфоничен оркестър, с който изпълнява над 40 творби годишно. Сред тях е и Реквиемът на Дмитрий Кабалевски, който не беше звучал на сцена повече от 30 години.

Пианистът Алексей Чернов е роден на 26 август 1982 г. в Москва, в семейството на музиканти. Заниманията си с музика започва още от ранна възраст - на 6 години учи в музикалната школа на Академичното музикално училище при Московската държавна консерватория, след което постъпва в Централното музикално училище при консерваторията „Чайковски". През 2000 година завършва с две специалности: пиано и композиция. Постъпва в Московската консерватория в класа на професор Трул, като факултативно продължава да се занимава с композиция. Завършва Консерваторията с отличие през 2005, а през 2008 продължава обучението си в Кралския музикален колеж в Лондон, в класа на Ванеса Латарш. От 2006 година е преподавател в Централното музикално училище при Московската държавна консерватория.
Алексей Чернов е лауреат на редица конкурси. Сред тях се открояват конкурсите „Чайковски", „Скрябин", „Емил Гилелс", Campillos (Испания, 2010), Maria Canals (Барселона, Испания, 2011) и много други. Пианистът има обширен репертоар, включващ творби от различни епохи и стилове. Концертира редовно, като успоредно с това и композира.