Председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров пред в. "Стандарт"

- Акад. Воденичаров, за втора поредна година БАН чества съвместно с Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) църковния празник на светите братя Кирил и Методий 11 май. По време на срещите си с председателя на МАНУ акад. Владо Камбовски разговаряхте ли за случващото се в момента в Македония? Какъв анализ направихте?

- Говорехме, че през изминалото столетие някои външни сили насадиха фалшиво чувство между нас. Ние сме учени и главно сме приказвали за нашите академии и бъдещите планове за сътрудничество. Във връзка със събитията в Македония, нарастващото напрежение и политическата дестабилизация тревожат силно колегите. Те се опитват да съдействат за успокояване на обстановката, но напрежението е много голямо. Двамата смятаме, че политиците трябва да не прибягват до крайно поведение, а да търсят разбирателство и толерантност.

- Какво е вашето лично обяснение - кой и защо провокира проблема в Куманово?

- Среди, които са заинтересовани за дестабилизиране на Македония и района на Западните Балкани.

- Как това ще се отрази на Балканите и в частност на България?

- България трябва много внимателно да следи развиващите се събития, не само защото имаме обща граница, но защото ние имаме близки връзки с хората, живеещи там.

- Премиерът Бойко Борисов заяви, че имаме готовност да приемем 90 000 души от Македония с БГ паспорти, ако решат да се върнат у нас. Има ли според вас страната ни възможност да ги посрещне?

- Българите винаги са помагали на хора в беда. Спомнете си приемането на бягащите арменци, спасяващите се белогвардейци и евреите, живеещи у нас. Мисля, че няма да се поколебаем при нужда.

- Споделяте ли опасенията, че може да има хуманитарна криза на Балканите?

- Надявам се това да не се случи.

- Заедно с МАНУ предвиждате съвместно честване на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в Битоля и отбелязване на 1100 г. от кончината на св. Климент Охридски през 2016 г. Какъв знак за отношенията България-Македония е това, при положение, че техни историци все още пропагандират, че св. Климент Охридски е македонец?

- Тези чествания помагат да се види общият ни корен. След столетие насаждани внушения трябва в двете държави да се получи информация за реалните исторически събития. В Битоля през юли т.г. се организира научна конференция по тема, около която се обединиха учени от двете академии. Видни наши историци и литературоведи ще изнесат доклади - като акад. Константин Косев, проф. Светлозар Елдъров, доц. Зорка Първанова, доц. Александър Гребенаров, доц. Александър Йорданов. Догодина заедно ще отбележим 1100 г. от смъртта на св. Климент Охридски, забележителна фигура в културния и обществения живот както на България, така и на Балканския полуостров, а и в редица други страни на Европа. По инициатива на БАН беше предложено този юбилей да влезе в културния календар на ЮНЕСКО за 2016 г. и цялата следваща година да мине под знака на св. Климент Охридски. Към нас се присъединиха с подкрепящи писма водещи учени от Русия, Полша, Словакия, Сърбия, Италия, Гърция и Македония. Лично председателят на МАНУ акад. Владо Камбовски предложи една от международните конференции в чест на великия книжовник да е в Охрид.

Учените работят с факти. Според историческите извори е известно, че св. Климент е роден в българска етническа територия - Мизия ("произхождал от европейските мизи, които народът знае и като българи"), след това две десетилетия работи заедно със славянските първоучители Кирил и Методий във Велика Моравия (на териториите на днешните Словакия и Чехия). След смъртта на Методий през 885 г. именно по негова инициатива оцелелите ученици на двамата братя пристигат в тогавашната столица Плиска, където им се предоставят отлични условия за работа. Климент е изпратен от княз Борис в западните предели на държавата и там става първият епископ на българския народ. Поставен е като такъв от княз Симеон през 893 г. Дейността на св. Климент за разпространението на славянската писменост на територията на днешна Македония е била винаги свързана с дейността на българската държава. Не бива да се забравя, че след смъртта му неговите съчинения се разпространяват сред всички православни славяни, не само по земите на днешните България и Македония, но и сред източните славяни - предимно в руските княжества, както и на териториите на съвременна Полша и Сърбия. Огромни са заслугите на гръцките книжовници за запазването на данните за живота и делото му, тъй като най-важните извори за него са написани с голяма почит именно от тях между ХI и ХIV в. Практически дейността на св. Климент Охридски е позната и значима в много широк географски регион на цяла Европа.

- На какъв език говорите с акад. Камбовски?

- На официалните езици на двете държави.

- Дискутирате ли спорните моменти в историята на България и Македония? За кои от тях избягвате да говорите?

- Говорим по много въпроси. Известно е, че вече втора година научни екипи от двете академии работят по 30 съвместни научни проекта в областта на природо-математическите, хуманитарните и обществените науки. Още през първата година се проведоха редица съвместни конференции в България, Македония, а и в други страни, и докладите се публикуваха. Редица от резултатите се включват в дисертации и дипломни работи. Можем да се похвалим, че вече има въведени нови факти, направена е фотодокументация на много от реализираните теренни проучвания, създадена е дигитална библиотека с непубликувани и непознати досега произведения, реставрирани са артефакти. Бяха представени и различни изложби с изработен каталог към тях. Установени са също и връзки с институции и видни личности и извън МАНУ, като Института за национална история, Университета "Св. св. Кирил и Методий", Музея на Македония и др. Колегите отчитат, че срещите преминават в приятелска атмосфера, във взаимно разбирателство и в ползотворна и плодотворна дискусия за двете страни. Приоритет в отношенията ни е да търсим онова, което ни свързва - да се обръщаме заедно към корените си и заедно да честваме личности и събития, променили към добро съдбините ни.

- Преди няколко дни разговаряхте с френския посланик у нас Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан, председателя на Френско-българска търговска и индустриална камара Стефан Дюлауе и съветника по аграрните науки на министъра на земеделието Стефан Робер и договорихте коопериране между БАН и Френския национален институт за земеделски изследвания (INRA). Какви ще са общите ви проекти?

- Договорихме са за посещение на представители на INRA за уточняване на съвместни проекти за подпомагане на българската аграрна наука и съвместно участие в програмата "Хоризонт 2020".

- Договорихте създаването на малки ферми, които да произвеждат биологично чиста продукция и така да привличат туристи, ползвайки френски опит...

- Обсъждахме, че с няколко пилотни проекта може да се стартира такава програма. Без съдействие от страна на държавата няма да може да се реализира нито една инициатива в тази посока. Споменахме опита на Австрия, в която са освободени от данъци семейни фирми, в които се продават продукти собствено производство, и има съответната държавна помощ.

- БАН подписа преди дни и спогодба за сътрудничество с Китайската академия за обществени науки. По какви проекти ще си сътрудничите?

- Ние има какво да научим от икономическия модел на Китай в периода на прехода, в който държавните и частни предприятия партнират помежду си. Освен това чрез сътрудничеството можем да получаваме информация за икономическото развитие в района на Източна Азия.

- А каква е оценката ви за работата на правителството?

- Мисля, че основната дейност на правителството е насочена към възвръщане на спокойствието в страната. Това, че то е широко коалиционно, показа, че някои министри не са равностойни с колегите си като активност и ефективност. Добре би било по-често обществеността да бъде информирана за намеренията и успехите на отделните министерства.

- През септември 2014 г. "Стандарт" и БАН организираха съвместно 4 SOS дебата. Всеки от форумите постигна по няколко конкретни точки на съгласие между политици, бизнес и учени, като например създаването на Министерство на туризма, цената на тока да не е инструмент за социална политика, сливане на болници и др. Имат ли нужда политиците от подобни инициативи?

- Невинаги политиците обичат да бъдат съветвани. Но дългът на медиите и Академията е да предизвикват дебати по наболели теми.

- "Стандарт" и БАН провеждат заедно и мащабната кампания "Научните чудеса на България". Какво не знаем за постиженията ни?

- През последните 20 г. общественият интерес е насочен в недобра посока. Не се представят добрите постижения на българите и не се поощряват към такива действия. За съжаление, особено младите не знаят много за това, което са сътворили талантливите им сънародници.

- Какво иска да покаже с кампанията БАН на младите хора?

- Нека да са горди, че са съграждани с талантливи хора и някои от тях да насочат бъдещата си реализация в тази посока.

- От години сте радетел на идеята за възстановяване на техникумите. Как оценяване предложената от проф. Тодор Танев реформа, която предвижда професионални колежи?

- С проф. Танев сме имали много разговори на тази тема. Той не изключва техникумите. Те ще бъдат особено успешни в селища с предприятия, които искат да си създадат местни кадри и да ги задържат. Благодарен съм на министъра, че в проектите си отрежда достойно място на БАН.

- За пореден път по време на отчета ви пред образователната комисия бе констатирано, че бюджетът, отпускан на БАН, отива основно за заплати, не и за научни изследвания. Каква е реалистичната сума, която ви е нужна?

- Бюджетът ни през тази година е намален спрямо миналата с около 6 млн. лв. 2015 г. - през януари и юли - се променят началните заплати, което остро постави въпроса с издръжките на институтите. При този бюджет някои от тях в края на годината ще трябва да излизат в неплатени отпуски. Смятам, че заплатите на младите учени трябва да бъдат съобразени със стандарта на живота в момента. Разчитаме, че поне тези 6 млн. в близко време ще ни бъдат върнати.