/КРОСС/ Скъпи Володя, с теб се запо­з­на­хме и спри­я­те­лихме преди десет години в Бер­лин. Това е поводът да спо­деля с теб сво­ите спомени за дет­ството, както и мисли за моето отноше­ние към Русия.

Баща ми се завърна в род­ния край - Тюрингия - след похода към Русия със зва­ние ефрейтор. Той беше млад, но нара­нен и измъ­чен. За такива хора каз­ват „кожа и кости." Раня­ван е 11 пъти и цялото му тяло е с огромни белези, а оскол­ките от гра­на­тите, оста­нали в тялото му, при­чи­ня­ваха болки чак до смъртта му. Вед­нъж във влака няка­къв пиян офицер раз­каз­ваше за масови убийства зад фрон­то­вата линия. След това никога в живота си не съм доко­свал оръжие - дори в сел­ските кон­курси по стрелба. Поради тази при­чина отка­зах да нося военна служба.
Дядо ми по май­чина линия - про­из­лязъл от образцово-​показно нем­ско семейство, беше учи­тел, а преди вой­ната беше старши офицер в щурмо­вия отряд в своето село, а по време на вой­ната срещу Русия стигна до капи­тан. След вой­ната беше интер­ни­ран от Чер­ве­ната армия в конц­лагер, а след това в Сибир.
Негов другар е пре­дал него­вия после­ден поздрав на моята баба. Тя била задължена все­ки­дневно, а след това всяка сед­мица да се явява в съвет­ската комен­да­тура. В ней­ния дом са били раз­к­вар­ти­ру­вани млади офицери от Чер­ве­ната армия. Когато вечер те са се при­би­рали и са вземали ключа от сво­ята стая, те са я при­вет­ствали - веж­ливо и на без­упре­чен нем­ски. Те сви­рели на цигулка и на пиано про­из­ве­де­ния на нем­ски компо­зи­тори и неизменно пре­диз­ви­квали въз­хише­ни­ето на при­състващите: „Рус­наци! И тол­кова културни!"
Знам, скъпи Володя, че това не може да бъде срав­нено с исто­ри­ята на отноше­ни­ята на твоето семейство с немците. В твоето семейство са заги­нали и са били ранени много повече, откол­кото в моето. Знам за 27 мили­она жертви от ваша страна, откогато започ­нах да мисля с поли­ти­че­ски катего­рии. Въпреки това ти научи нем­ския език, както и исто­ри­ята и кул­трата на нашата страна. Нас - немците и рус­наците, теб и мен - ни обе­ди­нява мина­лото, като това става по уни­ка­лен начин.
Изпи­тах голям срам, когато четях, слушах и гле­дах колко спо­койно и непри­ну­дено някои мои връст­ници раз­съж­да­ват за конфликта в Украйна, за нова война с Русия. Дори не мога да си пред­ставя, че може да се говори тол­кова едно­стран­чиво и про­паган­да­тор­ски и едно­временно с това да не се отчи­тат уроците на исто­ри­ята. И това гово­рят онези, които отго­ва­рят за про­свеща­ва­нето на народ­ните маси - журналистите!
Те не гово­рят нищо за действи­ята на укра­ин­ската армия и дяс­но­ра­ди­кал­ните „доб­ро­вол­че­ски бата­льони". Когато сепа­ра­ти­стите стре­ляха по граж­дан­ски обекти, те се възмуща­ваха. Когато взри­во­вете избухваха в Дон­бас, цита­де­лата на опъл­ченците, те не гово­реха кой именно ги е пре­диз­ви­кал. Чак след полу­нощ теле­ви­зи­он­ният канал „Арте" показа кадри, от които се виждаше, че про­за­пад­ните метеж­ници от Киев са въоръжени и са стре­ляли по хората на майдана.
Володя, ти знаеш, че аз смя­там гла­ва­та­рите на сепа­ра­ти­стите за пре­стъп­ници. И знам, че и ти не одоб­ря­ваш това, което те напра­виха. Когато започ­нах леко да се надя­вам, че скоро бое­вете ще свършат, ти ми обясни, че ситу­аци­ята веро­ятно ще се усложни. Ти се досещаше за това, ти знаеше.
При­съе­ди­ня­ва­нето на Крим не беше изне­нада за нас. Всички видяхме колко непри­ятно е за Русия разши­ря­ва­нето на НАТО на изток въпреки обеща­ни­ята, че това няма да стане. Когато през 2001 г. Вла­ди­мир Путин заяви в Бун­дес­тага, че в дълго­срочна пер­спек­тива Европа ще стане още по-​силен и само­сто­я­те­лен център за све­товна поли­тика, ако обе­дини уси­ли­ята си с Русия, всички го апло­ди­раха. Но след апло­дис­мен­тите нямаше ника­кви реални дела. Шест години по-​късно на Мюн­хен­ската кофе­ренция за сигур­ност Путин емоци­о­нално нарече разши­ря­ва­нето на НАТО про­во­каци­о­нен фак­тор. Тогава обаче никой не го чу.
Имаме ли сили, за да пре­ли­стим стра­ницата? Ангела Мер­кел про­яви сме­лост, като отиде да се сражава за при­ми­рие в Москва. Това при­лича на свет­лина в края на тунела. Онзи, който иска да завърже Русия, първо трябва да я при­върже. Към Европа. Когато през октом­ври ще честваме 25-​годишнината на обе­ди­не­ни­ето на Герма­ния, Путин трябва непременно да бъде сред пока­не­ните. Защото без вас това обе­ди­не­ние про­сто нямаше да се състои.
Вие, при­я­телю мой, ми вър­нахте родината.

Автор: Ханс-Улрих Иоргес

Списание „Щерн"