/КРОСС/ Златна табакера, украсена със смарагди и подарена от император Николай II (1868-1918) на българския посланик в Русия Димитър Станчов, беше продадена на търг на Christie's за $665 хил., съобщи ТАСС.

За 106 000 $ пък бяха продадени на търг една от личните вещи, принадлежали на потомците на Великия херцог Георги Михайлович Романов (1863-1919) - посребрени и емайлирани рамка във формата на розово сърце, което е портрет на принцеса Нина, дъщерята на Великия херцог.

За $ 7500 и $ 6 250 бяха продадени документи - оригинали паспорти дъщеря на великия херцог - Нина и Ксения.

Припомняме, че табакерата на Димитър Станчов е с размер от 8,2 см и е от злато.

В центъра е императорският герб на Николай II от диаманти. От вътрешната страна на капака е изписано "Подарък от Негово Величество Николай II на Димитър Станчов, пълномощен министър на България в Санкт Петербург, по случай мирната конференция, състояла се в Хага през 1899 г." Тя е маркирана от бижутера Карл Хан, както и притежава печата на Карл Бланк. Продава се от управителя на наследство в Ню Инглънд (САЩ), като не се представят предишни собственици след Станчов.

"24 часа" се свърза със Симеон Симеонов, сътрудник на внука на Димитър Станчов - Иван Станчов, в Лондон. "За съжаление г-н Станчов не знае кой продава тази кутия", обясни той, след като го попита изрично. Иван Станчов е бивш посланик на България в САЩ и външен министър в служебното правителство на Ренета Инджова.
Императорският двор в Русия е бил известен със скъпите си подаръци. Подобни кутии са били главно за руснаци със заслуги към държавата, но са били давани и на чужденци в много специални случаи.

Правени са от придворните бижутери Фаберже, Хан, Болен и Кьочли. Между 1894 и 1917 година са били направени само 59 от фирмата на Хан. Подобни кутии с двойния орел от диаманти са изключителна рядкост.

По време на царуването на Николай II са били раздадени 280 на руснаци и 90 на чужденци. До наши дни са оцелели само 5 от тях.

Бижутерската фирма на Карл Хан е основана през 1873 г. и един от най-важните доставчици на бижутерия на руския императорски двор. Титлата "придворен доставчик" е била подновена през 1903 г. и е дадена на сина му Дмитрий Карлович. Майстори на бижутата са Карл Бланк и Александър Трайден, които работят есклузивно за Хан. Бланк е син на финландски ковач и е главен майстор от 1892 до 1909 г. Фирмата изработва короната на императрица Александра Фьодоровна за нейната коронация, както и прави дизайна на много от ордените в Русия.

Кутията е описана в архивите на императорското семейство като изработена на 3 август 1899 г. и е под №33. Още същия ден е била подарена на Димитър Станчов.

Табакерата с герба на Фердинанд също е от злато и има диамант, опал и рубин. Тя е 8,9 сантиметра. Има и шнур. Но не е толкова ценна, защото липсват всякакви данни за нейната изработка.

Фердинанд я подарява на Александър Максимович фон Ройтерн. След това минава през барон и баронеса Макс дьо Ройтерн в Рим и американеца Алексис Тесие от Ню Йорк. Продава се като част от колекцията на "Форбс". Вероятно табакерата е била подарък за полковник Александър Ройтерн, един от героите на Руско-турската освободителна война.

ДИПЛОМАТЪТ Е БИЛ И ПРЕМИЕР ЗА ДНИ

Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907 г.). Той е роден в Свищов на 21 май 1863 г. Родът му е преселен от района на Берат в края на ХVIII век. Учи във Виена. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. След избирането на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз той е негов личен секретар (1887-1889 г.) и началник на неговия таен кабинет (1889-1894 г.). Жени се за графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд граф Дьо Грено и придворна дама на княгиня Мария-Луиза. Имат пет деца Александър, Надежда, Феодора, Елена и Иван. Всъщност известният днешен дипломат е син на Иван и Керълайн Марион Мичъл и носи негово име. Внук на Димитър Станчов.

Димитър Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895 г.), Австро-Унгария (1895-1897 г.) и Русия (1896-1906 г.). От 1906 до 1908 г. е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908 г.), Франция (1908-1915 г.), Белгия (1910-1915 г.) и Италия (1915 г.). Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.

След войната Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор. След това е посланик във Великобритания (1920-1921 г.), Белгия (1921-1922 г.) и Холандия (1922-1924 г.). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.

Димитър Станчов е вторият българин, който е избран за член на МОК. Той влеза там през 1913 г. Като посланик във Великобритания прави всичко възможно да подпомогне организирането на олимпийски комитет у нас и го постига през 1923 г. През 1927 г. оглавява БОК, но само за 2 години.