/КРОСС/ Самотна и изоставена, буквално от самото си раждане. Така се е чувствала тя. Будеща нощем родителите си, влизайки в спалнята им и лягайки в леглото между тях. По - късно ще разказва, че се сгушвала в червената нощница на майка си и заспивала веднага.

Това щастие не трае дълго. Майка й се разболява от рак. Влизанията и престоите в болницата стават все по - чести, а стоенето вкъщи при съпруга и петте деца - все по - редки.Умира бавно, мъчително, в продължение на две години. Губи косата си, миглите, веждите си, губи килограми, губи човешкия си облик и накрая живота си.

Няма по - голяма трагефия за едно дете от смъртта на майка му. Трагедията става двойна, ако детето е малко. Пробвайте се да обясните на малко дете, че майка му я няма. Кажете му, че тя не е до магазина, не пишка, не се къпе. Пробвайте с думите, че тя няма да се върне никога, че е станала звездчика, че е на небето. Ще имате нулев успех. Можете да се успокоите с тезата, че детето е малко и ще забрави. И ще сбъркате. Децата помнят. Децата страдат. Децата не забравят. Едно необикновено дете, едно момиче, което като порасне ще стане по - известно от Папата, от всички американски президенти накуп и изобщо от всички на света, губи майка си, когато е едва на пет годинки. Това същото момиченце заявява на съсипания си от скръб баща:

„Мама умря и вече няма кой да ме обича. Затова ще накарам целия свят да ме обича".

Не зная дали баша й е повярвал тогава. Не е и важно. Думите й се сбъдват. Тя е най- популярната жена в света на развлекателната индустрия изобщо. Всекидневно е обругавана и възхвалявана, денят й започва с „Осанна" и завършва с „Разпнете я". Тя е предмет на изучаване в редица университети в САЩ, Канада, Западна Европа. В Америка има книга, която се казва „Аз мразя Мадона/ The I Hate Madonna Book". Tя е короновата Кралица на поп - музиката. Вече цели трийсет години. Тя е получила всичко, за което някога си е мечтала - слава, пари, обожание, кариера, най - красивите и талантливи мъже в света, деца, собствена модна линия, парфюм с името си, милиони тиражи на албумите си, собствена марка фитнес зали в цял свят, милиарди почитатели. Получила е признанието, когато се спомене името Мадона, първо да се сещаме за нея, а не за Божията майка.

И нищо, нищичко в живота си не е получила ето така, даром. Платила е цялата сметка, даже с лихвите. Работа, работа, работа, харизма, неотказване, ясна посока, цел, късмет, дяволска отдаденост на свиренето, пеенето, танците. Вманиачена в детайла, в постигането на съвършенство.

Преди началото на всяко свое световно турне наема огромно хале, в което тя и танцьорите й седмици наред танцуват всяка една стъпка от сложната хореографска партитура. Седмици наред. Без музика. Само с броене - раз , два, три , четири... докато самото броене се превърне в ритъм, в музика. В звукозаписното студио винаги пристига първа, дори със сина си Роко, за да бъде кърмен. И си тръгва последна. След като всички останали, дори чистачката са си заминали.

Успява да стане след всяко свое падане, след всеки удар на съдбата. А те са много. И жестоки.

Многократно изнасилвана - веднъж от непознат мъж, скоро след пристигането си в Ню Йорк и след това в продължение на цели девет часа, според полицейските протоколи, от законния си съпруг Шон Пен, когато тя подала молба за развод. Малко жени биха намерили сили не просто да преборят срама си и да споделят ужаса от преживяното, още по - малко биха намерили сили да продължат напред. Тя успява.
Днес, когато срокът на годност на всички поп звезди изтича след като навършат четирийсет години, Мадона с нейните навършени 56 години, с корици за списания като „Таймс", „Вог", „Венити феър", с награди „Грами", с 13 издадени албума и 10 световни турнета, тя не бърза да се отказва. В едно интервю на въпрос по повод оттеглянето й от сцената отговаря така: „Как мога да се оттегля? Не бих могла да отстъпя мястото си на момиченца като Бритни и Кристина". В същото интервю по повод констатация, че последният й албум е слаб, тя казва: „От 1985 година насам критиците казват, че съм певица - еднодневка, и че това е последният ми албум. Къде съм аз сега, а къде са те?"

Децата й не гледат телевизия, учат езици, четат много, тя върви след тях и гаси лампите, пестелива е. Помни детството си и твърди, че не е толкова богата, че да забрави колко бедна е била. Ясно е, че книгата с име Мадона Луиз Вероника Чиконе още е далеч от окончателното си завършване. Каква е следваща глава можем само да гадаем.

Автор: Йордан Славейков
Източник: http://budoart.bg