Р. Плевнелиев: Празникът на писмеността е доказателство за просветитетската мисия на българския народ
Секция: ПОЛИТИКА
24 Май 2015 14:38
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Р. Плевнелиев: Празникът на писмеността е доказателство за просветитетската мисия на българския народ

/КРОСС/ Малко са народите, които почитат светци, създали азбука и които честват празник на писмеността. Това е доказателство за мисията на българския народ и е повод за национална гордост, заяви президентът Росен Плевнелиев по повод 24 май. В Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост президентът посрещна първите гости на президентската институция, която отвори вратите си за граждани за четвърта поредна година.

„Ние, българите, имаме специален принос, защото опазихме и развихме делото на светите братя Кирил и Методий. Малко са народите, които имат своя азбука и даряват светлина на другите. Гордеем се, че точно в България се разгоря огнището на духовността за славянските народи, а искрите се разпростряха по целия свят", каза президентът Росен Плевнелиев.

Р. Плевнелиев припомни, че над 300 милиона жители на планетата пишат на кирилица, а славянската азбука се използва от повече от 50 народи по света и е официална в 12 държави.

По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в тържествената зала на президентската институция е изложен най-старият препис на „История славянобългарска" - Котленският препис, изготвен от Софроний Врачански преди 250 години в Котел. Гостите на „Дондуков" 2 могат да видят книгата „Часословец", отпечатана от първия български печатар Яков Крайков във Венеция през 1566 г., „Стематография" на Христофор Жефарович, издадена във Виена през 1741 г., както и Периодическото повсемесечно списание „Любословие", издавано в Смирна през 1844-1846 година.

Сред експонатите на изложбата са още завещанията на Иван Н. Денкоглу от 1860 г. и на Евлогий Георгиев от 1882 г., с което големият родолюбец дарява 6 млн. златни лева за построяване и поддържане на сграда на Висше училище в Княжество България. Изложени са също така и първият Проектозакон за отваряне на Висше училище в София от 1888 г., както и актове за разкриване на първите български следосвобожденски образователни институции.

По традиция посетителите на президентската институция могат да разгледат висшите държавни отличия, връчвани от Президента на Републиката.

Сградата на Президентството е отворена за граждани до 16 часа.