/КРОСС/В случая с Македония Лавров Констатира констатира една очевидност.

Какво може да стане с Македония? (Тя е блокираща пешка по пътя на „Турски поток"). Има няколко варианта. Или властта се сменя, за да не мине от там газопроводът. Или избухва конфликт и тогава страната се разделя. Тя може да бъде разделена единствено между Албания и България, тъй като Гърция няма да взема своята част, няма да си тури таралеж в гащите, нито пък Сърбия има географски тази възможност.

Това каза в ефира на ТВ7 журналистът Иво Христов.

На реплика на водещия, че това не е реалистичен сценарий, той попита: „А защо да не е реалистичен?!" и напомни разпада на бивша Югославия, „който бе оркестриран точно по същия начин и Косово бе отделено след американски бомбардировки - не български, не руски, а американски, и бе създадена фалшивата държава Босна и Херцеговина".

А дали в България и в Албания има такива тежнения, за подялба на Македония, Иво Христов коментира: Има не малко гласове, които искат, които биха желали да видят Македония приобщена към България. Това не е официална позиция на българската държава, факт. Но Лавров в случая говори на САЩ, те си говорят през главата на балканските народи, а ние го приемаме като послание към нас и дори се намират наивници, които ръкопляскат на външния министър, който заема някакви героични пози и пише някакви отговори.

Косово е държава, създадена от САЩ след американски бомбардировки. На площада на Косово стои паметник на Бил Клинтън. Там се намира най-голямата военна база в региона. И това е държава изцяло на външна финансова издръжка. И някой ни убеждава сега, че група въоръжени албанци работят за Никола Груевски.

Ние отказваме да забележим основният фактор на нестабилност в региона, заяви Иво Христов.

Всъщност сме впримчени в една изключително опасна геополитическа игра, на която ние лично ръкопляскахме в Украйна, а тя вече е пред нашата врата и скоро може да засмучи и нас, заяви Иво Христов.

Трябва да сме много предпазливи и внимателни с бързия ентусиазъм и с демоните на миналото, тъй като копнежът по обединение на Голяма България е нещо, с което всички сме израснали и сме закърмени, каза от своя страна социалният антрополог Харалан Александров.

В този смисъл, разхлабването на рационалната рамка, която ни удържа, прави посягането към ирационалното много лесен, подчерта той.

Всичко е възможно, смята Александров. Усещането за непоклатимост, за дадености, които не подлежат на предоговаряне, каквито са националните граници, нещо, на което всички разчитахме с включването ни в такива общности като ЕС и НАТО, очевидно също е поставено на преразглеждане, каза той.

Социалният антрополог препоръча „разумен разговор" с Македония и да се опитаме да поемем колкото е възможно по-голяма част от отговорността и върху авторството на процесите, които се случват с нас, с нашите общности и с нашата територия, да спрем да мислим за себе си като жертва на нечии планове.