/КРОСС/ В наве­че­ри­ето на Деня на сла­вян­ската пис­ме­ност и кул­тура в Москва се състоя засе­да­ние на пре­зи­дент­ските съвети по руски език и по меж­ду­наци­о­нал­ните отноше­ния. То бе посве­тено на опазва­нето на рус­кия език, на който гово­рят 96 процента от граж­да­ните на Русия. „Рус­кият език трябва да се уважава, раз­вива и защи­тава, държа­вата - посто­янно да повишава каче­ството на обу­че­ние на децата, а от въз­раст­ните трябва да се изис­кват отлични зна­ния по род­ния език", заяви Вла­ди­мир Путин.

Участ­ниците в дис­ку­си­ята отбе­ля­заха, че не е необ­хо­димо дълго да се обяс­нява какво е зна­че­ни­ето на езика за стра­ната. Това не е про­сто ней­ният държа­вен език, а заедно с много­ве­ков­ната кул­тура е изиграл ролята на спойка, която е форми­рала Русия като единна много­наци­о­нална циви­ли­за­ция. Затова защи­тата и раз­ви­ти­ето на езика е при­о­ри­тет за държавата.

Днес в Русия има 193 наци­о­нал­но­сти, които разго­ва­рят на 300 езика и диа­лекта. Опазва­нето на това богат­ство е запи­сано дори в Кон­сти­туци­ята, напомни пре­зи­дентът. „Децата и тех­ните роди­тели имат право на сво­бо­ден избор на езика, на който да се обу­ча­ват, и то е гаран­ти­рано от Кон­сти­туци­ята. Вла­стите в реги­о­ните и учи­лищ­ните адми­ни­страции са длъжни да осигу­рят това право", заяви Путин. В момента в учи­лищата сe използ­ват 89 езика, от които 30 като език на обу­че­ни­ето, а 59 като допъл­ни­те­лен уче­бен предмет.

Спо­ред пре­зи­дента опазва­нето, раз­ви­ти­ето и инте­ре­сът към езиците на наро­дите на Русия трябва да се попу­ля­ри­зира от елек­трон­ните и печатни медии. Като осо­бено важни в тази сфера той отбе­ляза фун­дамен­тал­ните и при­ложни научни изслед­ва­ния, които са залог за каче­стве­ното обра­зо­ва­ние, за уваже­ни­ето на наци­о­нал­ните езици и за кул­ту­рата на страната.

При това не трябва да се забравя, че основа за един­ството на наро­дите на Русия е рус­кият език, който трябва да учат и вла­деят всички.

Навярно Русия е един­стве­ната в света страна, в която има такова ези­ково много­об­ра­зие. В Баш­кор­то­стан напри­мер назва­ни­ята на улиците, мага­зи­ните и дори на авто­бус­ните марш­рути задължи­телно са на два езика - на баш­кир­ски и руски. Обу­че­ни­ето в учи­лищата - също. „Има много при­мери за редица страни, където правото на зна­чи­телни етни­че­ски общ­но­сти на използване на род­ния език се игно­рира или огра­ни­чава, където се извършва груба и агре­сивна поли­тика на ези­кова и кул­турна аси­мил­ация. Виждаме до какви после­дици води тя - до раз­де­ляне на обще­ството на пъл­ноценни и непъл­ноценни хора, на граж­дани и неграж­дани, поня­кога дори до трагични вътрешни конфликти", пре­дупреди президентът.

Участ­ниците в срещата пред­лагаха раз­лични реше­ния за опазване на наци­о­нал­ните и рус­кия език. Писа­те­лят Игор Волгин смята, че изпитът по руски език трябва да е задължи­те­лен за всички ВУЗ-​ове. Про­фе­сор Люд­мила Вер­бицка - изве­стен руски фило­лог и пре­зи­дент на Санктпе­тер­бург­ския държа­вен уни­вер­си­тет пред­ложи без тест по руски език да не може да се заема държавна длъж­ност. За тях трябва да се орга­ни­зи­рат спе­ци­ални кур­сове за пра­ви­лен разго­во­рен руски език.

С всички ези­кови про­блеми в стра­ната да се занимава едно ведом­ство, е мне­ни­ето на пре­зи­дент­ския съвет­ник и пра­внук на Лев Тол­стой - Вла­ди­мир Тол­стой. Спо­ред него подобна инсти­туция трябва да се занимава не само с чисто фило­логи­че­ски про­блеми, с исто­ри­ята на езика и меж­ду­наци­о­нал­ните ези­кови отноше­ния, но и със състо­я­ни­ето на езиците в информаци­он­ното про­стран­ство и с финан­со­вите про­блеми на обучението.

Иници­а­ти­вите са много, под­хо­дите - също и на дис­ку­си­ята не беше сложена точка. Решено бе тя да продължи в още по-​широк мащаб, на форум на наро­дите на Русия през ноем­ври в наве­че­ри­ето на Деня на народ­ното единство.