/КРОСС/Заявлението на Хилъри Родам Клинтън, че ще се включи в надпреварата, за да стане първата жена президент на САЩ, беше посрещнато с нарастващи призиви за действия за промяна на съществуващия драстичен дисбаланс между половете в управлението на световните дела. Тази кампания, която има големи шансове за успех, е ключов момент в историята на овластяването на жените, пише Ернеста Реди в изданието "Хъфингтън пост", цитирано от Секретариата на ЮНЕСКО.

Междувременно тече и друг политически процес от историческо значение, който обаче получава по-малко обществено внимание - изборът на следващия генерален секретар на ООН.

Този въпрос е изключително важен и затова се чувствам задължена да обявя създаването на SheUNited ("ТяОбединенаОН") - инициатива, чрез която се отправя призив наследникът на Бан Ки-мун да бъде жена.

През 70-годишната си история, Организацията на Обединените нации е имала осем генерални секретари, произлизащи от широка палитра от световните нации и култури.

Макар че четирима от първите петима генерални секретари бяха от Западна Европа, след 80-те години на миналия век ООН предприема активни мерки за преодоляване на този дисбаланс.

Оттогава начело на Организацията са заставали двама генерални секретари от Африка, двама от Азия и един от Латинска Америка.

Въпреки усилията на ООН обаче да бъде по-представителна и приобщаваща, половината човечество все още остава изключено. Това е така, защото всички, заемали досега най-високия пост в ООН, са били мъже.

Нарастващите искания ООН да обърне внимание на този пропуск, като избере жена през 2016 г., не са само празен призив. Това е осъзната необходимост, още повече че самата ООН е заявявала това по безкрайно много поводи.

През изминалите десетилетия, в доклади и резолюции и чрез все по-голямото значение, което придават на овластяването на жените, ООН и неговите органи станаха носители на каузата, според която засилването на ролята и статута на жените е ефективно средство за насърчаването на международната сигурност и развитието на човечеството в глобален мащаб. Тези, които бяха натоварени с изпълнението на дневния ред на ООН, осъзнаха, че равенството между половете е не само политическа коректност, а става въпрос за създаването на по-добър свят чрез оползотворяването на човешкия потенциал и на все още непълно използвания източник на таланти в света - жените.

С приетата преди 15 години от Съвета за сигурност знаменателна Резолюция 1325, ООН за пръв път призна официално значимостта на жените за своята дейност и най-вече за постигането и поддържането на международния мир и сигурност.

Като приема, че жените са основните жертви на конфликти и като брой бежанци, и като жертви на насилие, резолюцията призовава те да получат равнопоставена роля при предотвратяването и разрешаването на конфликти. По-голямото участие на жени в процеса на вземането на решения, би изправило воюващите страни пред всички социални последици от войната и би създало нова динамика на мира.

Опитът показва, че увеличаването на процента на жените, ангажирани в образованието и политиката, носи огромни ползи по отношение на икономически растеж, производителност, знания, здравеопазване и обществени политики.

Съществуват все по-явни доказателства, че жените са по-склонни да реинвестират печалбите си и да трансформират икономики и общества. Намаляването на различията между половете увеличава конкурентоспособността и покупателната способност както на развитите, така и на развиващите се икономики. То насърчава правителствата да създават условия за развитието на човешкия потенциал.

Проучвания показват, че по-голямото политическо представителство на жените е тясно свързано с подобряването на основни услуги, включително достъпа до прясна питейна вода, грижата за децата и образованието.

През тези години, обаче, липсваше нещо - желанието на ООН да даде пример. Ако засиленото представителство на жените би могло да бъде положителна сила за промяна в държавите членки на ООН, то това би трябвало да важи и за самата Организация. Вярно е, че в момента жени ръководят някои от най-важните агенции от системата на ООН и че повече от една трета от държавите в Съвета за сигурност се представляват там от жени. Но само 24 от 193-те държави членки на ООН имат за държавен или правителствен ръководител жена и само един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност - Обединеното кралство, е бил някога ръководен от жена.

Нещата постепенно се променят в положителна насока. За двадесет години процентът на жените в парламентите е нараснал почти двойно - от 11,3% на 22 %. По същия начин, президентската кампания на Хилъри Клинтън е крайъгълен камък за жените в политиката. Въпреки това, скоростта на промяната е много бавна.

При сегашното темпо ще са нужни десетилетия докато се постигне нещо подобно на истинско равенство. Затова е жизнено важно международната общност да създаде мощен катализатор за промяна, като избере жена за следващ генерален секретар на Организацията на Обединените нации.

Със сигурност не липсват талантливи и високо квалифицирани жени кандидатки, които да поемат тази роля. Има няколко от Латинска Америка, включително Мария Анхела Олгин Куеляр, министър на външните работи на Колумбия, и Мишел Бачелет, президент на Чили. Две изключително способни дами, които в момента са начело на организации от системата на ООН - Ирина Бокова на ЮНЕСКО и Хелън Кларк на ПРООН - се радват на значителна международна подкрепа и са широко обсъждани. Ирина Бокова има предимството, че е от Източна Европа - регионът, който би трябвало да получи поста по силата на географската ротация. С толкова силен набор от кандидати няма извинение да се гледа на друго място.

Решението кой да бъде избран за първи дипломат на света има голямо символично и практическо значение. То е възможност за ООН да се издигне на висотата на принципите, които отстоява и каузата за равнопоставеност на половете да се разгърне в световен мащаб. Това, обаче, може да се случи, само ако жените и мъжете по целия свят застанат в подкрепа на промяната.

Някои организации, като "1 за 7 милиарда" и кампанията "Равенство сега, време за жена" вече заявиха подкрепата си следващият генерален секретар на ООН да бъде жена. Аз също искам да добавя моя глас към дебата и да насърча други да направят същото. Поради тази причина през изминалата седмица по време на срещата на Борда на жените лидери в Харвард към Училището "Кенеди" в Харвард представих кампанията "Тя ОбединенаОН" пред 100 от най-влиятелните жени лидери.

Ако има нещо, което да знаем от нашето минало, е, че носители на промяната са тези, които я искат, или както казва основателят на Световния икономически форум проф. Клаус Шваб: "Колкото по-малки са различията, толкова по-висока е производителността".

Източник: Преса