/КРОСС/ Само допреди няколко години сери­о­зни корпо­ра­тивни конфликти бяха довели компа­ни­ята „Норил­ски никел" до ръба на ката­строфата. Тогава Пота­нин се бе вкоп­чил в истин­ска битка с Олег Дерипаска. Днес - след побе­дата си, той е лидер в спи­съка на „Форбс" за Русия със състо­я­ние от 15,4 млрд. долара.

„Исто­ри­ята на нашия конфликт с Дерипаска е много пока­за­телна. Тя бук­вално може да се използва в учеб­ниците. Тези, които тър­сят и пре­диз­ви­кват конфликти в биз­неса, не успя­ват. Успя­ват онези, които умеят да се дого­ва­рят", казва видимо дово­лен от изхода на дву­боя пре­зи­дентът на хол­динга „Интер­рос" и гене­ра­лен дирек­тор на „Норил­ски никел", разпо­ложен удобно в офиса си с изглед към Кремъл. През послед­ната година капи­та­ли­за­ци­ята на „Норил­ски никел" нарасна с 15 на сто и то в момент, когато стой­но­стта на пове­чето руски компа­нии отбе­ляз­ваше спад.

Лидерът на спи­съка на „Форбс" предпо­чита да работи нощем, при­вър­зан е към суро­вия Норилск, но рядко пътува дотам и не би искал да бъде „неде­лен татко". За днев­ния режим и навиците си мили­ар­дерът раз­казва пред извест­ното аме­ри­кан­ско списание.

Сут­рин ста­вам много късно, но и късно си лягам. Заку­свам, както е полезно - с кисело мляко. Работа започ­вам обик­но­вено с прег­леж­дане на документи, теле­фонни разго­вори и така постепенно вли­зам в ритъм. Сле­д­обед идва ред на дело­вите срещи. Повече оби­чам разго­во­рите с хората от компа­ни­ята - с тези, с които непо­сред­ствено работя. Когато се налага, се срещам и с външни лица, но предпо­чи­там те да идват в моя офис, а не аз да се размо­та­вам по чужди сгради. В този сми­съл съм домосед.

Поня­кога работя извън града. Тогава изобщо никъде не изли­зам, а обсъж­дам с съдруж­ниците от компа­ни­ята и вземам реше­ния. Тъй като, както вече казах, лягам късно, до късно съм рабо­то­спо­со­бен и задър­жам колегите си поня­кога до полунощ.

Извън почив­ните дни изби­рам един ден през сед­мицата, когато това е удобно и няма да навреди на рабо­тата ми, да се разто­варя от ангажимен­тите и да общу­вам със семейството и децата. Не бих искал да се пре­връщам в „неде­лен татко".

До Норилск за съжа­ле­ние пъту­вам рядко. Така е по-​добре за рабо­тата и хората, които там се тру­дят. Известно е, че в този край климатът и усло­ви­ята са сурови. Макар, че Таймир, където са предпри­я­ти­ята, се намира в Сибир, когато рабо­тещите там зами­на­ват наня­къде, каз­ват, че оти­ват на кон­ти­нента. Там винаги има „бойна ситу­ация" поради труд­ните при­родни усло­вия. Самите хора са сурови, не само климатът. Не мога да си поз­воля да ги тре­вожа често. Винаги, когато „голямото начал­ство" при­стига, това озна­чава една сед­мица подго­товка, после срещи и след това една сед­мица за вли­зане в нормал­ния ритъм. Затова гле­дам да не ги смуща­вам повече от 3 - 4 пъти годишно - про­сто, за да мога да държа ръка на пулса на биз­неса. Така ръко­во­ди­те­лите на място имат възмож­ност да се отче­тат, да спо­де­лят вижда­ни­ята си, а аз - да поставя нови задачи.

По-​голямата част от срещите ми, когато оти­вам в Норилск, са посве­тени на соци­ал­ната сфера и малка - на про­из­вод­ствени теми. когато системата на управ­ле­ние е добре орга­ни­зи­рана, необ­хо­димата информация и на раз­сто­я­ние при­стига до ръко­вод­ството. Няма ника­кво зна­че­ние дали то е в Москва, или където и да било по света. Слава богу, днес всички необ­хо­дими за това кому­ни­кации са раз­вити. Само на място обаче може да се при­до­бие пред­става за настро­е­ни­ята на хората, за това, дали са доволни от рабо­тата и усло­ви­ята на труд. Иначе по-​честите посеще­ния на начал­ството само ще ги тревожат./ в. Русия днес - Россия днес.