/КРОСС/ Поглеждайки към лобистките отбори „за" и „против" ТПТИ се забелязва, че и двата тима играят на една врата, независимо, че те са две.

Самата ЕК предварително изпълнява американските искания като демонтира цял ред стандарти - за ГМО, за пестицидите, за мравчената киселина, с която се обработват пилетата, за специалната екотакса, която трябваше да бъде въведена за нефт, извлечен от шистови пясъци - мярка за ограничаване на парните газове, която бе готвена в продължение на 2 г., но отпадна и др. По логиката на известната ни информация европейците капитулират пред американските си партньори още в самия преговорен процес за споразумението.

Трябва да сме наистина изключително лековерни и огромни оптимисти, за да мислим, че това, което виждаме на върха на айсберга се различава от другото, което е по-долу. Или че невидимата част е точно розовата.

ТПТИ е логичният край и финал на цяла серия такива споразумения за либерализация на търговията и изобщо за неолиберални реформи. При всички тях обикновените хора губят.

Доходите изостават от производството, което води до натрупващи се диспропорции, включително и в цялата финансово-икономическа система. Това е гибелно за гражданите. Примерно, американците получават толкова на единица отработено време, колкото бащите им през 70-те години на миналия век и в определени периоди компенсират с финансово-имотни балони, които се спукват, идва криза и т.н. Това се случва вече за трети път в САЩ за близък отрязък от време.

Проблемът е, че глобализацията се оказа канал, през който могат да бъдат демонтирани основните структури на нормалната, социална държава и това най-напред го усетихме тук, в Източна Европа. Но бяхме заблудени, че случващото се е демонтаж на комунизма. А то се оказа демонтаж на съвременната социална държава.

Сега Европа претърпява същия процес, макар и със забавяне, по-плавно, но хората го усещат върху гърба си. Оттам идва и съпротивата.

Ако се върнем на същността и последствията от евентуалното приемане на ТПТИ се сещам по аналогия, че еврокомисарят Карел Де Гухт казваше, че той се бил прострелял в крака със защитата на споразумението АКТА, което шумно пропадна. Оказа се, обаче, че той не бе санкциониран по никакъв начин за това, никой не го уволни. И сега вероятно ще си намери хубав пост, защото служи „на тези, на които трябва". Затова няма причина да мислим, че не се готви нещо твърде скандално с ТПТИ.

Въпросът е, че очевидно вече не се прави сметка за общественото информирано мнение и да се следят неговите промени или, макар и с голямо закъснение, да се изчака и да се чуе гласа на гражданите. Надяват се някои среди, че чрез пряко манипулирането на евродепутатите, на правителствата да поставят народите пред свършен факт за Трансатлантическото споразумение. Ако дадат три месеца за обсъждане на текст от над хиляда страници, написан на строг юридически език, със стотици отправки към други документи, нищо няма да се разбере. Докато експертите осмислят текста, който ще бъде публикуван, той просто ще мине. Но аз допускам и другия вариант - скандалното му сгромолясване, като при АКТА.

Чавдар Найденов, социолог./БГНЕС