София /КРОСС/ Това, което знам за г-н Димитър Радев, е, че се ползва с доверието и подкрепата на всички, които са работили през годините с него. Лично не го познавам, така че не бих могъл да кажа повече. Това каза пред БНР председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов по повод номинацията на Димитър Радев за управител на БНБ. Той коментира, че банкерите не желаят да влияят на избора, фаворизирайки едно или друго име, но искат час по-скоро да бъде избран ръководител на БНБ, за да назначи той шеф на „банковия надзор":
Онова, което ние като банки настояваме единствено, без да назоваваме имената, е изборът да стане максимално бързо. И без друго дискусиите, протакането продължи вече твърде дълго, а управителят трябва тепърва да предложи подуправител, който да ръководи управление „банков надзор". Времето лети.
Опитът на всички спрягани кандидатури е „повече от убедителен", коментира Андронов и призова политиците да не прекарват в дискусии следващите 3 месеца, а да направят избор.
За предстоящата процедура по оценка на качеството на активите, банките се готвят повече от година. Процедурата е проведена от 120-те банки от Еврозоната преди преминаването им на надзор на ЕЦБ. Методологията е ясна, но БНБ трябва я да адаптира за българските условия и да я възложи за оценка:
Подуправителят, който ще ръководи управление „банков надзор" има огромна работа да свърши като подготви самото управление и търговските банки за едно успешно и сравнително спокойно преминаване през това упражнение. Ако то не бъде подготвено подходящо, ефектът ще бъде катастрофален.
България не е единствената страна, която още не е приложила Директивата за преструктуриране и възстановяване на банките, която е изключително сложна и комплексна, коментира Андронов:
Има проектозакон. Ние сме го виждали. Той се старае да подготви българската администрация за един сравнително разумен подход, защото при по-разширено тълкувание на директивата може изградим излишна администрация от нови няколкостотин души, които да бъдат паралелен банков надзор.
Новост в директивата е, че освен от акционери, загуби за банките биха могли да бъдат поемани от кредитори и депозанти със суми, които надхвърлят суми от 100 000 евро.
Андронов коментира, че спадът на лихвите по депозитите като че ли наближава в края си и може да се очаква това са стане скоро и с лихвите по кредитите.
Не бива да смятаме, че лихвите по кредитите ще спадат още 2-3 години или нещо подобно. По-скоро наближаваме потенциала на корекциите на пазара и най-вероятно следващите месеци ще има някакво стабилизиране. Вече лихвените проценти, както знаете, са по-ниски от когато и да било - и по депозитите, и по кредитите. Най-вероятно ще има обръщане на тенденцията, но за целта крехкото икономическо възстановяване в Европа трябва да се превърне в устойчиво възстановяване.
Българските банки с гръцко участие нямат депозити в гръцките си майки, нито гръцки дълг в активите си, коментира Андронов и заяви че е „спокоен за тяхното финансово състояние"
Това, което не бива да се случва, е механично да им се приписват проблемите на институциите в Гърция. Самите те са български банки и работят на наша територия изцяло са интегрирани в нашия бизнес и нашия депозитен пазар.