"Един от вариантите е те (промените на Конституцията - бел. ред.) да не засягат настоящия състав на ВСС. Тоест новото правило (намаляване мандата на ВСС - бел. ред.) да се прилага в бъдеще."
/Данаил Кирилов, председател на Правната комисия, 28 май 2015, в интервю за "Труд", запитан на какви компромиси са склонни ГЕРБ, за да получат подкрепата на опозицията/
"Без промяна на конституцията съдебната реформа ще е половинчата. Този ВСС трябва да си иде. всеки както си е постлал".
/Премиерът Бойко Борисов обявява на 16 април 2015 на пресконференция в МС, че Конституцията трябва да бъде променена и ВСС сменен/
Ако си помислим, че шефът на правната комисия Кирилов противоречи на своя върховен лидер и премиер Борисов, ще сбъркаме.

Не е това.

Начинът, по който изненадващо беше обявено на 16 април от премиера, че ГЕРБ поема курс към промени на Конституцията и "махане на този ВСС", без да е проведен нито един разговор по темата дори с коалиционните партньори, камо ли с опозицията (аз съм свидетел че в онази минута дори вицепремиерът Меглена Кунева не знаеше и трябваше в крачка да се информира, за да отговори на медиите) е онова заложено изначално препятствие пред осъществяването на конституционен ремонт и махане на ВСС, което днес дава плодовете си.
Да обявиш сензационно, че ВСС трябва да бъде сменен, без да си провел политически консултации, означава да подадеш доброволно топката на противниците на промените и да ги въоръжиш с аргумента, който оттогава те не спират да повтарят - аха, ето, ГЕРБ просто иска да смени едни хора с други хора. Не знаеше ли това премиерът? Не беше ли забелязал, че неговият министър на правосъдието никога не посочи смяната на ВСС като цел, напротив - ден след изявлението на Борисов, Христо Иванов доста рисково го коригира с репликата, че "премиерът не е папа да казва, а парламентът ще каже".

Сега отстъплението от заявката "за махането на ВСС" просто се обявява от ГЕРБ като конструктивен компромис под предлог, че трябва да бъде привлечена за каузата опозицията.

(При това - говори се за компромиси, след като основните бяха вече направени: прокурорите в антикорупционното звено на главния прокурор дори не минаха през назначение от ВСС, ей тъй, от кумова срама, както предлагаше експертната група, но Цацаров дори това не позволи, а просто си ги посочи. А предвиденият в стратегията международен одит на прокуратурата падна още с първите пазарлъци, което превърна прокуратурата от обект на реформата в нейн субект, а настоящият главен прокурор - в главен ментор.)

Сега предлогът за новия компромис е публичен и красив - да бъдат привлечени за каузата на промените БСП и ДПС. Но дали е тази целта и какви са игрите им, представяни като желание да бъде наистина променена Конституцията.

Ремонтът й е необходим не защото без него не може да се приемат конкретните промени в Закона за съдебната власт, а за да не се отменят и връщат при всяка смяна на политическата власт. Основната сред вложените промени е разделянето на ВСС, за да се отвърже съдът от примката на кръговете, зад които стои неявната власт - примка, осъществявана от мнозинството на ВСС основно чрез кадровата и дисциплинарната политика на съвета, която в последните две години се формира от главния прокурор в тандем с преседателя на Върховния административен съд Георги Колев.

Само че реформата може да бъде половинчата (по Бойко Борисов) и с конституционните промени, защото те не засягат прокуратурата и статута на главния прокурор, който и да е той. А с компрометирана прокуратура като нашата, която вече е доказала своята конюнктурност, върховенството на закона е химера.

(Само три примера: Предлага се намаляване мандата на ВСС, но остава 7-годишният мандат на главния прокурор, който ще надживява един кадрови орган почти два пъти - с безграничната формална власт и неформално влияние на първия обвинител, извън обвързаностите с неявните интереси. Предлага се главният прокурор да прави отчети пред парламента, който обаче не го избира и следователно не може да му каже нищо. Предлага се овластяване на Инспектората на ВСС, но си остава начинът на избирането му от парламента, тоест чрез пазарлъците и търговията за местата в него срещу подкрепа за конституционните промени, каквито пазарлъци вече текат...)

Но дори и половинчатостта (по Борисов) на промените не е сигурна, ако погледнем как изглеждат към днешна дата мотивациите на политическите партии и оттам - практическите рискове както пред конституционните промени, така и пред съдебната реформа като цяло.

БСП - няма избор освен твърда опозиция: или да надгради промените с радикални идеи, или да отхвърли предложените

БСП няма енергия, стил, традиция за радикалност в демократична среда и така изпуска своя шанс да разобличи лицемерието на ГЕРБ и вносителите и същевремнно да покаже на електората си, че тя е партията, която иска работещи независими прокуратура и съд. Със своята доктринерска закостенялост (че конституцията не се пипа "за щяло и нещяло", без да се задълбочава в аргументи) или просто неспособност да вникне във важността на промените, незаинтересуваност какво означава независим съд, с най-примитивна политизация на темата БСП папагалски повтаря как "властта искала да смени съдебните върхове и ВСС със свои хора". Комично пропускайки, че същата власт в лицето на Цветанов и Борисов е благословила тези "върхове", БСП се задоволява просто да играе контра. Така изживява своята опозиционност.

ДПС: може да изпълни заканата си против, но може и да изчаква "своя час"

Докато БСП играе контра и друго не знае, ДПС изчаква да се наредят всички карти, за да се насочат погледите към него. Защото гласовете на движението са достатъчни, като се прибавят към сигурните 132-ма, да се изпълни минимумът от 160 депутати, за да е възможна промяната на конституцията.

Не е изключено в лагера на Доган-Пеевски да изчакват публиката да види как е блокирана ситуацията, за да придобие благовидно обяснение евенуталното насочване на ГЕРБ към ДПС. Затова не се забелязват и особени усилия откъм ГЕРБ да привлекат БСП, тоест ГЕРБ може да получи подкрепата на ДПС без особени поражения на имиджа, даже напротив: отказът на БСП придава допълнителната легитимация на приближаването на ГЕРБ до ДПС в името на голямата обществено-полезна цел, и то цел приоритетна за Реформаторския блок - тогава Радан Кънев няма да може да каже нищо за жеста на ДПС, което той сега нарича "защитник на мафията в съдебната власт".

А ДПС (Пеевски) ще постави условието срещу своята подкрепа да не се пипа "независимостта на прокуратурата" - каквато заявка Четин Казак вече направи: той много ясно формулира наскоро каква ще бъде мисията на ДПС - "да гарантират независимостта на прокуратурата", а в ДПС я разбират като запазване на сегашния статут, статус и власт на главния прокурор.

Трагикомично е, че БСП с примитивната си игра оказва безценна помощ на ГЕРБ във всички случаи: да намери оправдание в случай че не бъдат направени промените, и да легитимира благовидно ГЕРБ и ДПС в едно легло, ако все пак те заедно гласуват ремонта на Конституцията.

Реформаторският блок: надали ще се престраши да внесе своите идеи за реформа на прокуратурата

Опасенията на РБ са да не се конфронтира с лидера Борисов и главния прокурор Цацаров, чието взаимноизгодно сътрудничество твърде натрапчиво се експонира напоследък от самия премиер в изявленията му, и може да коства на реформаторите още някой и друг подгонен от закона кмет, а защо не и депутат, точно пред изборите. Радан Кънев се изявява с ефектни коментари, но не е ли странно, че не влезе в комиисята за промяна на конституцията, която е адекватният терен за активност. От РБ спорадично заговарят за това, но експлоатират темата колкото да инкасират мимолетни имиджови ползи, без да показват последователна и целенасочена активност.

Постепенното морално изтляване на РБ под десницата на Борисов силно се подпомага от разноезичието, което властва при тях още от създаването на блока и което един ден ще ги довърши: Кунева вече каза, че не трябвало да се правят нови предложения, понеже щели да разрушат "крехкия консенсус за промените", повтаряйки дословно препоръката, която отправи и парламентьорът между партиите Цветан Цветанов.

Малките коалиционни партньори са отделна тема - те служат за прокарване на още компромиси, като поставят условия за своята подкрепа, съобразени и дори продиктувани от главния ментор.

Кой печели, ако горните хипотези са реалните?
При всички случаи - Бойко Борисов и то предизборно: Ако конституцията се промени, заслугата е на ГЕРБ, той е двигателят. Ако не бъде променена - ами ГЕРБ имаше воля, но БСП и ДПС блокираха процеса.

И в двата случая печели и статуквото на съдебната власт в лицето на ВСС.
Съветът ще продължи да работи по същия скандален начин, и както виждаме, прави го арогантно и без стеснение - това може би е "конструктивният компромис" на Данаил Кирилов.

Сега, като върнем лентата, ще си спомним, че само главният прокурор и мнозинството "Цацаров - Колев" във ВСС не се изненадаха от революционната заявка на премиера на 16 април, че ще "си ходят". Просто не реагираха. А в други случаи са реагирали остро и официално. Сега става ли ясно защо не са се изненадали? Просто са знаели , че няма да "си ходят". А са знаели благодарение на "доброто сътрудничество" на главния прокурор и премиера (по изявленията на премиера).

Кой губи? Губят гражданите, които отново са жертва на политическите сметки и неизтребимото лицемерие, с което се бранят мафиотските интереси от зависима съдебна система.

А колко голяма е волята за реформа, в която се кълне Борисов, се вижда по липсата на поне един коментар досега на политическите фактори от ГЕРБ по повод свирепата война, която се води срещу правосъдния министър. Цяла кохорта политически-декласирани конституционалисти (оставям настрана медиите на Пеевски) громят реформата на съдебната власт, без да посочват аргументи по същество, като същевременно декларират симпатия към властта и ГЕРБ.

Разбираемо - допреди година само мисълта да бъдат разделени съдии от прокурори във ВСС беше ерес. А сега - да се чудят как да го спрат "тоя", "ще ми пише закони, какъв се мисли". Но пък не може с лошо, трябва меко, леко и с добро да го залъжат някак тоя министър, не става с "пръждосване"...

Че де да го знаеш - да не вземе да хвърли оставка и да развали волевия реформаторски имидж на властта.

Коментар на Петя Владимирова, "Дневник"