/КРОСС/Въпросът за богатството на европейските граждани е сложен и, всъщност, истината е, че факторите, които ще го определят оттук нататък, след евентуалното подписването на ТПТИ, ще бъдат извън установените процедури в преговорния процес.

Защо мисля така? На пръв поглед изглежда, че не е така. Но проблемът е, че в преговорният процес липсват въпросите за доходите на гражданите - не само на европейците, но и на хората в САЩ, посочва Георги Неделчев, съпредседател на Сдружение за директна демокрация, пред БГНЕС и допълва:

Не е засегнат и един от най-тежките проблеми в днешно време - общественото и социално разслоение на бедни и богати, каквото не е наблюдавано в последните 200 г. Голямата "ножица" между нищетата и свръхзадоволяването тръгва от средата на 80-те години на миналия век. В днешно време показателите са драстични. 10 пъти е разликата в доходите между най-богатите и най-бедните. По-лошото не е, че има бедни и богати, а това, че бедните стават завинаги бедни, докато богатите - все по-богати. И няма никаква перспектива съотношението да бъде променено. За съжаление, социалният "асансьор" вече е фиксиран, не се движи. Или по-точно - едните се движат единствено нагоре, а другите - само надолу. Драмата е, че надолу има дъно, а нагоре, както казват - небе, няма предел на човешкото богатство. При социално отхвърлените има драматично непокриване на базови нужди - храна, подслон, отопление. Голяма част от населението, вече не само в Европа, но и в Северна Америка, се е запътило с големи крачки към профила на т.нар. прекариат. Това са хора, различни от пролетариата, които имат възможности, образование, но са загубили всички перспективи пред себе си. В този смисъл концепцията за пълна, тотална заетост е напълно невъзможна вече.

Смятам, че трябва да се потърсят механизми за споделяне на националния доход с гражданите и на ЕС, и на САЩ. Ако това не залегне в ТПТИ, резултатите от неговото подписване ще бъдат, меко казано, спорни. Ако внимателно се вгледате какво се случва в Северна Америка и в Европа - визирам протестите и бунтовете от последните години, ще намерите негативните последици от подобна недалновидна политика. Кога в последните десетилетия сме били свидетели на такива граждански неподчинения в Брюксел, например, със сериозни материални щети? Причината е в неравенството и в позорния факт, че голяма част от обикновените хора вече не могат да покриват дори своите ежедневни разходи. Защото интересите на корпорациите са нещо хубаво - разбира се, че всеки иска да печели, но когато се пренебрегнат интересите на голямата част от обществото, нещата няма да имат лесен изход. И оправдание няма да се намери.

Та, питам аз, в тази напрегната атмосфера в глобалния свят кой ще се реши да заложи тази социална "бомба" под краката на милиони хора, пък била тя и под името ТПТИ?