/КРОСС/След 9-годишно прекъсване се възражда едно емблематично събитие, което съхранява паметта и носи идентичността на българската нация - Роженския събор. От 17 до 19 юли 2015 г. на красивите роженски поляни в Родопа планина ще се проведе Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен". Иновативното културно събитие, наследник на Националния фолклорен събор „Рожен", се организира от Сдружение „Рожен - Наследство в бъдещето" и Община Смолян в партньорство с Община Чепеларе и подкрепата на Министерство на културата. То ще е под патронажа на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев.

Националният събор на народното творчество и животновъдство „Рожен" 2015 ще съчетае етнокултурния аспект на събитието с животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българската икономика.

В трите дни на Рожен на 3 сцени ще се проведе Национален фолклорен конкурс за певци, инструменталисти, народни танци, обичаи и словесен фолклор. В мобилни експозиции ще бъдат подредени музейни изложби за скотовъдството по нашите земи, историята на Роженския събор и етнографски сбирки от региона. Ще се представят различни видове традиционни занаяти, местни обичайни ястия и печива. Посетителите на Събора ще видят породисти овце, кози, кучета, говеда и биволи, млечни и месни храни от фермата, селскостопанска техника и оборудване в специализирани изложения. В програмата на събитието са включени фермерски състезания по доене и стрижба на овце, по теглене на товари от коне тежковози, по майсторско обезкостяване на агнета, народни борби, шоу с кучета. На Рожен школа „Багатур" ще демонстрира конни и бойни умения, мрежа „Хлебни къщи" ще покаже „Театър на трохите", а Ути Бъчваров ще сготви най-големия родопски курбан. Вечерите ще завършват с грандиозни концерти, изпълнения на нестинари и народни веселби.

Очаква се Националният събор на народното творчество и животновъдство „Рожен" да бъде посетен от над 350 000 души.

От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца - юли и август. През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон - 27 юли. Рожен става място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост. Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани - не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.

Изминават 63 години и през август 1961 г. се провежда събор-надпяване в рамките на три дни. Ражда се емблемата на Родопа планина - самобитният гайдарски оркестър "100 каба-гайди" с ръководител Апостол Кисьов.

Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си - да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания. През 1993 г. съборът е обявен като Национален - поканени са да участват изпълнители от цялата страна за да се покаже богатото фолклорно наследство на България. Проведен е за последно през 2006 година. Осем години Рожен запазва мълчание, по поляните не се виждат въодушевени хора, приласкани от фолклора.

Със своята 100-годишна история Роженският събор е пазител на традициите и носи духа на българщината. Наследство, в което намираме идентичността си като нация.

Ние, Сдружение "Рожен - Наследство в бъдещето" и Община Смолян, имаме амбициите и възможностите да го възстановим, като утвърждаваме и развиваме равностойно стопанския и етнокултурен аспект на събитието, отстоявайки автентичността на родопския бит и фолклор. Така ще акцентираме върху съзвучието на традиция и съвремие, история и настояще, наследство и перспективи в животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българската икономика. Това е път към утвърждаването на тези ценности, усвояването им от младото поколение и пренасянето им в бъдещето на нацията.