Защо образованието няма да спаси ромите
Секция: Коментари
03 Юни 2015 11:39
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Защо образованието няма да спаси ромите

/КРОСС/На училище ходят онези, които имат хляб и бъдеще. Но проблемът не е техен - той е нашият общ: рухналата държава, в която правилата се задават от мафията, пише в коментара си за "Площад Славейков" Лада Серафимова

Само образованието ще спаси ромите и ще ускори интеграцията им в обществото. Тази мантра се поддържа вече много десетилетия не само в България, а и във всички държави, в които има проблем с ромското малцинство. Тя обаче е дълбоко невярна и на това се дължи до голяма степен неслучващата се вече десетилетия интеграция.

Колкото и шокиращо да звучи, ромите нямат нужда на първо място от образование. На първо място те имат нужда от хляб. От работа, която да им гарантира бъдещето. А само онзи, който има бъдеще, инвестира в него чрез образование.

Всички знаем и цъкаме възмутено с език, слушайки или разказвайки истории за циганчетата, които бягат от училище, за да просят, да събират празни бутилки, да ровят по контейнерите, да помагат в неочаквано изникналата работа за някой от фамилията - и въобще, вместо да залягат над учебниците и един ден да имат редовни доходи, те захвърлят всичко заради инцидентните жълти стотинки.

Но нека бъдем честни - наистина ли образованието гарантира добър живот? В страна като България? Дали тази мантра работи и при етническите българи? „Който учи, ще сполучи" важи ли с пълна сила за гражданите на републиката през последните 25 години? Ако да, защо джиповете се карат от предимно недоизкласили и твърде млади за подобни разходи мускулести момчета и оперирани момичета? Луксозните коли по улиците на България твърде рядко са купени с труд, за който се иска дълго търкане на ученически и студентски скамейки. Красивите къщи, почивките в чужбина, охолният живот - те наистина ли у нас са в пряка връзка с доброто образование?

В Западна Европа зад волана на поршето или в градината на китната собствена къщичка обикновено седи човек над 50 г. Който е работил дълго и вече има възможност да харчи парите си за скъпи играчки или е изплатил дома си. У нас хората над 50 твърде често са безработни, бедни, или в най-добрия случай едва свързват двата края. Независимо колко дипломи имат в чекмеджето. С изключение на успешните бизнесмени на прехода... Колко от тях обаче имат некупена университетска диплома в джоба?

На този фон да убеждаваш най-бедните от бедните - ромите, че си струва гладуването 20 години, за да се изучиш и обречеш на гладуване още 60 след това, е цинизъм. Факт е, че масата българи образоват децата си предимно с идеята да ги пратят в чужбина и да ги спасят от този сценарий. Като дори най-бедните от нас имат поне жилище или къща, или нива, докато мизерията на повечето роми е безалтернативна.

Всъщност ромите не се различават от бедняците в други части на света. И те живеят в гета и оцеляват ден за ден, превръщайки в хляб всеки боклук, търкалящ се по улицата. За тях на първо място е оцеляването - дали заради него ще нарушават закони, ще крадат и ще мамят, е без значение. Законът е само пречка пред възможността да съществуват.

На това ги обрича не липсата на образование и не бедността - техният основен проблем е липсата на бъдеще. Затова живеят по-различно от станалите етноси, за които - макар и също небогати, шанс за измъкване има, а една част успяват да живеят добре и почтено и в собствената си родина.

Доказателство за това е коренно различното поведение на ромите в различна система, което е описано и в изследване на фондация „Сорос". В България ромите не пращат децата си на училище, но веднъж установени в Германия (страната, в която напливът им е особено голям през последните няколко години), техните деца изведнъж се превръщат в добри ученици. Такива са статистиките в Берлин - ромските деца там, идващи от България и Румъния, изпреварват други чужденци по бързина на научаването на езика и по успех. Преди кризата същото се наблюдаваше и в Испания - установилите се там ромски семейства имаха работа, пращаха пари на фамилиите си в България, строяха къщи. А къща строи и на училище ходи само онзи, който вярва в бъдещето.

Така че първата задача пред нас, ако искаме да живеем заедно и без проблеми с ромите, е да им дадем работа. Най-вече на младите жени сред тях, които в повечето случаи се използват като робини от клановете си - те са длъжни да раждат от първата до последната си яйцеклетка, обучават ги да крадат, използват ги като сексробини. Работа и възможност да издържат себе си и децата си е единственото, което може да ги спаси от робията на собствената им фамилия. Едва ако виждат бъдеще за себе си, те ще са в състояние да се погрижат и за бъдещето на децата си. Така, както го правят и майките от другите етноси.

Звучи лесно, но на този етап е неизпълнимо. В България работа няма дори за българите. Така че проблемът с ромите не е заложен в манталитет, култура, етнос..., проблемът на ромите даже не е техен - той е нашият общ: рухналата държава, в която правилата се задават от мафия и в която бъдещето се изплъзва вече дори и на самите българи.