София /КРОСС/ Многобройни нарушения свързани с искането, прилагането и съхраняването на специални разузнавателни средства, както и занижен и неефективен контрол спрямо заявителите на СРС и изготвените от тях искания. Спрямо 4000 души са били подслушвани, най-често СРС-та са били искани за престъпления, свързани с наркотици. Това са част от констатациите на Националното бюро за контрол на СРС в годишния доклад за 2014 година. Документът е внесен в парламента и вероятно скоро ще бъде разгледан.
Най-много СРС-та са искани от МВР - 1824, на следващо място е ДАНС с 1324 и прокуратурата с 1046 искания. Тенденцията от 2011 година за намаляване на хората, спрямо които се прилагат специални разузнавателни средства, се запазва и през 2014 година - 4202 (2013 - 4452). За над 17 % прилагането на СРС е започнало без предварително разрешение от съдия при непосредствена опасност от тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност.
В над 600 случаи пък са използвани СРС по отношение на обекти за установяване самоличността на хора, за които има данни, че участват в престъпна дейност (поставянето на камера в някое помещение, в което се предполага, че заподозреният ще влезе - под наблюдение ще са и всички други хора, които преминават през стаята, правата им ще са нарушени).
Най-често СРС-та са искани за престъпления, свързани с наркотици, на следващо място организирана престъпност, а на трето е шпионство (597 случая). Наблюдение и подслушване са най-исканите оперативни способи. От поисканите 19698, 19208 са били разрешени, но само 11115 са били приложени - т.е. за 8093 случая няма никаква отчетност какво са правили заявителите с разрешените оперативни способи.
Бюрото констатира, че прилагащите структури не са уведомили нито заявителите, нито съдиите на какво правно основание не е предприето прилагане на разрешения способ. От Бюрото са поискали обяснения за тези случаи, но не са получили отговор. В доклада е записано още, че ръководството на ДАТО (Държавна агенция "Технически операции", която пое подслушването от подобно звено в МВР) е отказвало да разпорежда прилагане на СРС по разрешени искания при липса на изрично посочен в акта на съдията способ.
От приложените СРС-та са били изготвени 1084 веществени доказателствени средства, от които приобщени към досъдебни производства са над 900. Установено е че на много места в страната ВДС-ите се унищожават по непредвиден в закона ред. Например Районен съд Казанлък е постановил, че изготвени и съхранявани от държавни органи ВДС-и трябва да се отнемат в полза на държавата.
Информацията, събрана чрез СРС и непослужила за изготвяне на веществени доказателствени средства рябва да бъде унищожена в десет дневен срок от прекратяване прилагането на СРС. За това трябва да се изготви и протокол. Проверката на бюрото е установила, че в пет окръжни прокуратури унищожаването е било забавено с повече от десет дни, има случаи и за закъснение от година.
"Неспазването на срока за унищожаване създават условия и предпоставки за използвани на събраните чрез СРС данни извън предназначението им да служат само за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления", пише още в доклада на бюрото.
В доклада се цитират констатациите от проверка през 2000 година на използването на СРС-та. Изводите "от проверки, извършени 15 години по-късно, позволяват да се направи извод, че се допускат идентични нарушения". Затова от бюрото препоръчват: да се вземат мерки за подобряване организацията и засилване на контрола при прилагането на СРС; да се предприемат промени в Наказателно процесуалния кодес и Закона за СРС във връзка с предвиждане на отделни правила за използване на СРС за дейности, свързани с националната сигурност; прецизиране на някои от процедурите с цел повишаване на гаранциите срещу злоупотреби; допълнителни правомощия на бюрото за повишаване ефективността на контрола, съобщава "Дневник".