/КРОСС/ В годините след кризата правителствата станаха зависими от европейските пари, без да е ясно какво следва след тях.

Ето ви доза оптимизъм. Растежът на българската икономика се ускорява. Процесът започна през миналата година, а първата ревизия на данните за периода януари - март 2015 г. показва още по-оптимистично число - 2% реален ръст на брутния вътрешен продукт. И когато към всичко това добавим и номиналното увеличение на БВП с 1,3 млрд. лв., покачване на износа с 13% и над 2% повече инвестиции в основен капитал, тогава нещата изглеждат доста обнадеждаващо. Защото икономическият ръст означава повече работни места, повече благосъстояние за хората, повече свобода за развитие.

Сега, след като поехте нужната доза задоволство, е време за песимистичната част от анализа. В структурата на БВП се вижда, че нещата не са толкова розови. Данните на Националния статистически институт показват, че българската икономика остава твърде зависима от правителствените разходи, което значи, че европейските средства на практика са отговорни за по-голямата част от растежа. Миналата година бележи най-голямото увеличение на държавното потребление от 11 години насам. И това е само върхът на една тенденция, която продължава от доста време насам.

„Все повече публична, все по-малко частна..."

Практическото изчезване на чуждестранните инвеститори след началото на кризата превърна държавата и европейските пари в ресурса, който движи икономиката. В някои години износът също помагаше, но през 2014 г. износът на стоки падна с близо 1%. Миналата година, за разлика от 2013 г., двигател на растежа бяха вътрешното потребление и инвестициите. По-големия принос за ръста на това потребление имаха индивидуалното и колективното потребление на правителството, което пък беше пряко следствие от „развързването на кесията" и резкия ръст на бюджетните разходи. Поевтиняването на суровините даде тласък на потреблението, което формира 86% от БВП. През 2014 г. то отчете годишен ръст от 2.4% - близък до постигнатия през 2008 година. Най-голяма част от това потребление се дължи на домакинствата, но най-голямото увеличение сред всички компоненти на БВП бе регистрирано именно при индивидуалното потребление на правителството -5,8%. Подобно увеличение статистиката не бе отчитала от 2003 година. Връщайки се назад в годините, много ясно се вижда, че от 2009 г. корелацията между публичните разходи и икономическия ръст е много тясна.

„Икономиката на България е все повече публична и все по-малко частна, а пазарният ни избор е все повече обществен и все по-малко личен", смята икономистът Румен Гълъбинов. Неговите наблюдения са, че с всяка изминала година този процес се задълбочава и все повече „заприличваме на социалистическа планова икономика". Според него огромният проблем е липсата на чужди инвестиции, без които малка икономика като българската няма как да постигне необходимия й ръст. „Изтичането на все повече инвестиции от икономиката на България означава, че все повече корпоративен капитал се превръща в публични разходи", смята той, т.е. частните пари се заместват от държавни.

Числата от НСИ го потвърждават. Общите разходи за придобиване на дълготрайни материални активи от 2012 г. насам намаляват. Но не и при държавните структури. През 2014 г. бюджетните предприятия са изхарчили рекордните 2,6 млрд. лв. за машини, оборудване и др. Сумата е с над 70% над нивото от предходната година, докато при частните предприятия инвестициите намаляват. Сектори на инжекции Основната причина за подобно увеличение на държавните разходи се крие в парите, отпускани от Европейския съюз. Един добър пример за различието между възможностите на реалната икономика и подкрепяната от държавата икономика може да се види при строителния сектор. Ако гледаме статистиката на НСИ за строителната продукция през 2014 г., ще видим, че почти всеки месец там е имало ръст спрямо предходната година. Поглеждайки разбивката обаче, нещата съвсем не изглеждат така еднопластови. Строителството на жилищни сгради не е отчитало увеличение през нито един месец за последните шест години, докато изграждането на инфраструктурни обекти, финансирани 80% с европейски средства, расте с двуцифрени проценти всеки месец. И това при положение, че според представители на имотния сектор в момента на пазара на жилища, особено в София, има недостиг на нови сгради и търсенето надхвърля многократно предлагането.

Според Полина Стойкова, изпълнителен директор на агенция „Бългериан пропертис", най-добрите имоти в София вече са продадени, а през последните години банките са ограничили кредитирането на предприемачите и реално няма никакво ново строителство. Липсата на желание за кредитиране, от една страна, се дължи на липсата на качествени проекти, но от друга - на прекалено високия риск, който банките все още не желаят да поемат.

„Това, което се случва през последните години със средствата от ЕС, наподобява болен, който се пристрастява към лекарствата", смята Любомир Дацов. Според него европейските пари създават зависимости. „Политиците се надпреварват в усвояването, но липсва идеята за полезност и ефективност от това усвояване", смята финансистът. Потреблението на държавата е определящ фактор за представянето на икономиката, смята Дацов, който е бивш зам. финансов министър.

Това е теза, която дори човекът, отговарящ за европейските средства - вицепремиерът Томислав Дончев, признава. Правителствата трябва да започнат да свикват да работят с по-малко европейски пари и да се разчита на други източници на финансиране, е заявявал той неведнъж. „Всички данни на политическите процеси на европейско ниво и индикаторите за БВП на глава на населението на България спрямо средноевропейския показва, че европейското финансиране след 2020 г. ще бъде много по-малко", каза Дончев по време на бизнес форум на тема „Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност" в края на миналия месец.

Това е тежката реалност - България няма да има късмета на Гърция, която преживя три последователни програмни периода, в които бе заливана от евросредства.

Прогноза за още държава
Това не е всичко. „Всяка година икономиката ще става все по-държавна", смята Румен Гълъбинов. Той цитира данни, според които в периода 2011-2013 година. 90% от икономическия ръст се е дължал на еврофондовете. „През следващите години това съотношение вероятно ще се запази, тъй като чуждестранните и местните инвестиции намаляват, и просто няма откъде да дойде свеж ресурс", смята той. Въпреки че Европейската комисия повиши на два пъти прогнозата си за икономиката на България за 2015 г., очакванията за ръста са едва за 1%. Комисията прогнозира намаление при публичните инвестиции, свързани най-вече с еврофондовете. Основна причина за това е изтичането на срока на усвояването на парите от стария програмен период и необходимостта от време за прилагане на оперативните програми от новия. Има два основни риска в тази ситуация. Първият е вече споменатото пристрастяване, което е сериозна опасност за икономиката при изключителното наблягане на публичен ресурс. Представете си, че през 2020 г. парите за строителство на магистрали и пречиствателни станции свършат. Това значи, че ако не сме свикнали да привличаме частен ресурс, ще се окажем обратно в 2009 г. - неподготвени.

Другият сериозен риск, който идва с наличието на еврофондове, е освободените от тези инвестиции национални средства, вместо да се използват за допълващи инвестиции или за реформиране, да се харчат „на око" за каквото правителството реши. Много често публичните разходи се правят на база непрозрачни критерии, парите отиват при едни и същи фирми, а инвестициите в инфраструктура се правят, без да се мисли как ще се поддържа впоследствие тази инфраструктура. Случаят с автомагистрала „Тракия" е показателен. Едно от изискванията на еврофондовете е устойчивост и поддържане на инвестицията. В случая се оказа, че бюджетът няма пари да ремонтира увредените участъци на магистралата и се стигна до почти комичното решение скоростта да се намали до 90 км/ч. Това се случи в стари участъци, които не са построени с европейски пари, но без необходимата финансова поддръжка не е трудно да се предположи, че много евроинвестиции също ще стигнат до това състояние. Добрата новина, ако можем да я броим за такава, е, че освен намаляване на помощта за България ЕС има и други идеи за нейното реформиране. А именно дори от този период е видно, че тази помощ ще идва все повече за проекти, които генерират възвращаемост, а не просто за градинки и фонтани.

Георги Желязков
„Капитал"