/КРОСС/Само 12% смятат корупцията за най-важен проблем на страната, посочва социологът Чавдар Найденов в коментара си за "Труд".

Руският историк от ХVІІІ-ХІХ век Николай Карамзин веднъж е написал „Ако трябва с една дума да се каже какво се прави в Русия, то следва да се каже: Крадат".

Ах, ама то писано като за нас.

Вярно, като отвориш днешен български вестник, на какво попадаш? Как например инспектор на ДАИ прави очен тест на турски тираджия дали не е далтонист: Тираджията: „Кач евро?" (Колко евро?), той отговаря - Ти си знаеш, комшу, маави (сини), йок кармазъ (не червени) - т.е. синята банкнота (20 евро), а не червената (10 евро). Турският шофьор му казва, че има само турски пари - 100 лири. Българинът иска още 10 евро, след което се чува как двамата си разменят банкноти.

Коджа резилът пред 70 милиона „комшии" е стигнал дотам, че служат за телевизионна реклама в нашата съседка. Ето един такъв сюжет: Катаджията иска „пари за супа", а гастарбайтерът му казва - няма пари, ето ти супа - и му пъха в ръцете наръч пакетчета сухи супи. Докато катаджията удивено ги разглежда (логото на пакетчето е показано в едър план), колата вече е отпрашила към своята родина.

Гледаш новините по-нататък и веднага попадаш на още разтворима супа: в парламента след процедурни хватки е приет закон, който отказва на осигурените достъп до определени (засега още неизвестно кои) хирургически операции, ако не внасят пари в частни здравни фондове. Бакшишът е за частните фондове. Изобщо законодателният орган явно е почувствал, че рейтингът от 15% му идва прекалено голям и затова е решил следното: приватизатори, които не са се издължили за цената на купена държавна собственост, да не я доизплащат. Точно така, да не я доизплащат! Защото това щяло било да бъде „дискриминация".

Гражданското общество също не дреме. Всеки втори ден става ясно, че в някой пресцентър, агенция, филхармония, градска баня е назначен протестиращ срещу „Кой?". Или негова рода. Миналата година, когато ги питаха, „За какво протестирате", техният отговор се свеждаше до „Мразим ви безплатно".

А на Балканите какво правят? Обръщаме на международните страници. В Румъния върви „лов на вещици", по определението на „Ню Йорк таймс": стотици политици са арестувани, бивши премиери и министри са осъдени за корупция. В Македония председателят на социалдемократическата партия Зоран Заев пусна записи как премиерът Груевски обсъжда изборни измами, изнудване и корупция. Веднага изтекоха и записи как самият Заев иска подкуп от 200 000 евро от бизнесмен.

Така е не само на Балканите.

Какво например стана с грабежа на хилядолетието (дано да е последен, макар че надали)? След кризата от 2008 г. Федералният резерв е раздал 16 трилиона долара на финансови институции, включително и не-американски. И държавата е получила обратно много малко от тези средства. 16 трилиона е колкото целият икономически продукт на САЩ за една година. Брой осъдени финансисти: 0. Въпреки че публикувани имейли показаха как в тези инвестиционно-банкови институции служителите се сговорват да мамят инвеститорите. Само за сравнение: 4,5 милиарда лева, които държавата наля в нашата банкова система миналата година, правят само 6% от БВП на България. Макар че и тука осъдените се очертава да бъдат 0 или дребни риби.

Но на какво се дължи нивото на корупция в България?

Най-често се посочват две причини: отживелици от комунизма и местен манталитет.

Само че този, който не се осведомява само от Ройтерс, а се рови из интернет, вижда същото по целия световен ландшафт.

Да речем Мексико не е и помирисвало комунизъм, но знаете ли, че и там е имало приватизация? По времето на реформите на президента на Карлос Салинас правителството приватизира държавни активи за десетки милиарди долари, включително и най-големите банки. Мексикански политици купували акции от тези фирми чрез тайни сметки в карибските офшорки и след това ги препродавали отново на частни инвеститори на по-висока цена. Звучи ли ви познато? Такава приватизация имаше и в Аржентина, Боливия (където доведе до първата в света водна революция в едномилионния град Кочабамба) и къде ли не още.

При англосаксонския или германския „манталитет" историята е по-интересна. Авторът на спасяването на банките (bailout) през 2008 беше финансовият министър Хенри Полсън - бивш шеф в "Голдман Сакс", една от спасяваните банки. За финансите при Обама отговаряше Тимъти Гайтнър - представител на Уолстрийт. След държавния си пост Гайтнър стана шеф на частна инвестиционна фирма, а Полсън създаде собствен институт към Чикагския университет. Т.е. тук важи принципът на „въртящите се врати" - от частния сектор към държавния, оттам отново към частния. И така няколко пъти.

Въпреки това ние твърдо знаем, че обществената поквара у нас и в Румъния е най-високата в ЕС и че в световен мащаб сме в средата на класацията. А откъде знаем? Главно от рейтинги, изчислявани и публикувани в западни страни. Например, всички сме чували за Индекса за корупция на "Прозрачност без граници". Това е световна мрежа, базирана във Франкфурт. Той обаче не брои подкупите и покупката на влияние, а мнението за това. А това са различни неща. Т.е. най-малкото трябва да се допусне, че просто България е по-разтревожена и затова по-остро чувства разложението на гражданската етика. В изследванията на Агенция "Афис", например, данните показват, че само 12% смятат корупцията за най-важен проблем на страната - след безработицата, бедността, кризата, здравеопазването. А на преки въпроси дали от личен източник - т.е. лично или от познати, са чували за случаи на корупция, само около 20% отговарят утвърдително.

А в страните с най-честен бизнес какво показват анкетите? Наскоро изследване на бизнес школата на Университета "Нотр Дам" сред служители на финансови фирми в САЩ и Великобритания установи, че сред високопоставените, които печелят над 500 хиляди долара годишно, една трета (34%) споделят, че лично са имали досег със злоупотреби.

При още по-внимателно вглеждане, откриваме, че съществува повече от един Индекс на Трансперънси интернешънъл - има и „Индекс на износа на корупция", за който не се пише много. И тъкмо страните, които стоят най-добре по първата скала - Холандия, Дания, Германия, Великобритания, Швеция, по втората стоят най-ниско. Т.е. практиката да се подкупват не свои, а чуждестранни чиновници е масова и слабо се наказва. Още по-скандално: допреди няколко години в Германия и Швейцария „комисионата" за чуждо официално лице се приспадаше от данъците. А в САЩ и до ден днешен е законно да се дават в чужди страни grease money - „пари за смазка". Това са стимули за ускоряване на бюрократичните процедури, а не за вземане на изгодно на американския инвеститор решение. Разграничение, което много трудно и рядко се разследва.

Така че, ако трябва да се каже с една дума какво се прави по света, коя ще е думата? Отговорът е лесен, достатъчен е един синонимен речник.