/КРОСС/ „Реформаторският земеделец Николай Ненчев превърна МО в център за пропаганда" - запазвам автентичния правопис, тъй че цитатът да грейне в цялата си прелест: „Политикът демократ, Николай Ненчев демонстрира Воля и предаде комунистическите, Военни досиета. Днес, след четвърт Век на преход министър Ненчев доказва, че освен закон е нужна силна политическа Воля и държавническа смелост за да се изобличат предателите на националната кауза."

Служителите в сайта на БЗНС не пестят хвалебствията за лидера на партията, който се изявява и в ролята на военен министър. В него дитирамбите се редуват с панегирици, а всяко трето изречение завършва с възторжена удивителна. Ако не живеехме в демокрация, щяхме да си помислим, че 6 БЗНС цари култ към личността, доколкото текстовете дословно отговарят на дефиницията: „Култ към личността възниква, когато даден индивид използва масмедиите, пропаганда или други методи, за да създаде идеализиран или героичен публичен образ, често чрез безвъпросно ласкателство и венцехваление."

В сайта например четем: „Николай Ненчев е демократ, подготвен за битката с Русия. Има силна Воля и идеологическа чистота." Още: „Министър Ненчев знае историята на своята политическа сила. Знае, че да си лидер на БЗНС НИКОГА не е било безопасно. Но БЗНС Винаги е бил на правилната страна на историята!" И още: „Реформаторските министри са на полевата линия и се бият, но ГЕРБ ще трябва да докажат, че са демократи. РБ участва В правителството и провежда собствена национална политика, най-силно отстоявана от министър Ненчев."

Самият министър също е твърде ласкав към себе си: .Дълбоко съм убеден във всичко онова, което правя. България трябва да прочете докрай страницата за репресивните структури на комунизма!" За да се възхвали за разсекретяването на военните досиета, Ненчев дори свика спешен брифинг, все едно сме нападнати или всеки момент ще нападнем вражеска страна. Депутатът от РБ Мартин Димитров, който навести бутафорния моноспектакъл, също удари рамо на патетиката: ,Днес е исторически ден! Защото никой нямаше смелостта да отвори комунистическите досиета. България трябва да бъде свободна от комунизъм!" Липсваха само военните почести и празничната заря, но така или иначе акцията беше обилно напудрена с фалш. Чак Методи Андреев се възмути: „Не одобрявам това, което направи министърът на отбраната, не беше нужна тази помпозност", а депутатът от ГЕРБ, както знаем, е сред ветераните на гръмката антикомунистическа реторика...

Впрочем Андреев се изрази доста меко, а и не точно помпозността, или поне не само тя е проблемът. Архивите на служба „Военна информация", наследник на бившето РУМНО, бяха предадени в Комисията по досиетата още на 22 декември 2013 г., а самата Комисия работи от 2006 г. Ненчев, с други думи, няма никакви заслуги по отварянето на „страницата за репресивните структури на комунизма". От неговата заповед обаче излиза, че или всички военни министри след 2006 г. не са изпълнили закона, или че сега в комисията са изпратени делата за чужди граждани, които са били в услуга на българското разузнаване.

Ако е второто, то не само няма как да се нарече геройство или проява на политическа воля, а директно създава риск за все още действащата агентура. Казано по-разбираемо: има имена на живи хора, някои от които са на високи постове в чужбина (по лидера на АБВ и бивш главнокомандващ Георги Първанов). Затова и уволненият от „демократа" Ненчев бивш шеф на службата отказваше да предаде тази част от архива с аргумента, че законът засяга единствено български граждани. В противен случай Веселин Иванов щеше да носи съдебна отговорност, каквато ще носи и военният министър. Тъкмо по тази причина БСП го заплаши със съд, наричайки акцията му „предателство в чист вид, което не обслужва нито интересите на България, нито на НАТО."

Николай Ненчев, разбира се, изобщо не се притесни, както не се притесни да използва официалната трибуна в МО за пропаганда. Само дето комунистическият режим може да е нещо наистина ужасно, но от 1991 г. е в сила Закон за деполитизация на въоръжените сили, който не позволява на министъра да държи политически речи на брифинги. По съборите на БЗНС той има пълната свобода да го прави, докато в министерството е длъжен да си прехапва езика и да говори по теми, свързани с конкретните му задължения.

Там е работата обаче, че Ненчев очевидно няма идея какво трябва да прави, освен да назначава съселяни и съпартийци (за което „ТЕМА" писа няколко пъти) и да говори против Русия и комунистите. В момента всъщност България е без министър на отбраната, защото земеделецът от Реформаторския блок се изживява като отговорник по пропагандата срещу тоталитарния режим и гради имидж на пръв антикомунист в държавата. Няма събитие в памет на жертвите на комунизма, на което Ненчев да не е държал реч, няма ден, в който да не се е снимал с репресирани. Само за една седмица предаде военните досиета, почете горяните в Сливен, прескочи и до остров Пер-син край Белене, където самодейни актьори деца представиха постановката „Мост между поколенията". Снимката как момче в униформата на надзирател насочва пистолет срещу друго момче, което играе концлагерист, дори беше качена в сайта на МО и предизвика потрес.

Е, после се наложи да бъде свалена, тъй като явно някой каза на Ненчев, че участието на деца в отвратителната възстановка е недопустимо. Но и друго е интересно: министърът не се смути от факта, че навремето в такива самодейни спектакли за партизани и фашаги играеха чавдарчета и пионери, нито от обстоятелството, че наблюдаваше кошмарната пиеска за живота 6 най-големия лагер за противници на БКП в компанията на... бивш член на БКП. Напротив, той преспокойно гледаше т.нар. драматизация и преспокойно слушаше думите на Цецка Цачева: „Лагерът е бил замислен като лаборатория за смазване на личността на всеки, който би се противопоставил на тоталитарния режим..."

Тук искреният антикомунист би скочил от възмущение, особено ако е от семейство на репресирани, та 25 години след падането на комунизма все още не може да преживее тази драма. Но Ненчев, да повторя, даже не трепна, въпреки че по собствените му разкази неговата рода - все членове на БЗНС е патила жестоко. След забраната на БЗНС през 1946 г. и екзекуцията на лидера й Никола Петков братът на баща му лежи в затвора, сетне бяга в Западна Германия. „Там учредява Българския национален комитет на емигранти земеделци, а когато през 1951 г. се създава първата Българска рота в НАТО, чичото става част от нея като редови войник. Идеята е, ако се зароди конфликт в България, ротата да помага за освобождението от комунизма", обяснява Ненчев пред столичен вестник, а разказът му силно трогва репортерката: „Щом новият военен министър се сеща как баба му 40 години не е виждала сина си, очите му плувват, макар бентът да не прелива. Всяка година семейството пращало покана за пътуване до САЩ (където чичото се преместил - бел.ред.) или подавало документи за българска виза, но комунистическите власти не пускат „предатели" на строя обратно. Сегашният министър тогава е дете. Помни как близките му пазели в тайна от него историята, за да не каже нещо и това да му навреди. В махалата обаче хлапетата наричали чичо му изменник". „Това боли, когато си дете, по-късно разбрах, че е повод за гордост", разказва министърът... Години по-късно бабата на военния министър вече е на 80 г., болна, със счупен крак. Тогава идва вест - може да пътува до САЩ. Първоначално сама. От комунистическите власти любезно обясняват, че може и да не преживее полета -12 часа е. „И това ако не е гавра", ядосва се Ненчев. В крайна сметка възрастната жена пътува. И успява да види сина и внуците си. ,А много други така и не успяха", свива рамене министърът. Сред тях е и дядо му."

Във вестникарския портрет 48-годишният юрист и бивш преподавател в Центъра за рискове и сигурност към Нов български университет е представен преди всичко в светлината на антикомунист. „Малцина помнят, че беше и началник на кабинета на вицепрезидента (1997-2002) Тодор Кавалджиев, от когото се възхищава до днес.. Както от всички репресирани, „удържа ли да бъдат унижавани, но не и подчинени" от режима." Пред репортерката Ненчев изтъква и своя евроатлантизъм - „един от първите членове на Българския атлантически клуб, при това с цялата младежка организация на БЗНС в началото на 90-те, когато партията беше силен фактор". Кой знае защо обаче военният министър не казва и дума как оглавява БЗНС, макар историята да е много интересна:

На 6 декември 2008 г. е открит Збият конгрес на съюза в НДК. Част от залата, подкрепяща слабоизвестния делегат от Ямбол и кандидат-член на УС Николай Ненчев, започна да скандира „оставка" за тогавашния главен секретар на БЗНС Георги Пинчев. Подкрепящите Ненчев обвиняват ръководството, че са задраскани от списъците и са заменени с близки до лидера. Самият Пинчев нарича групата около Николай Ненчев „провокатори" и обявява, че конгресът се отменя и ще се проведе на друга дата. На трибуната за кратко се стига до схватки при споровете за овладяване на микрофона, след което около 380 верни последователи на председателя напускат. Те продължават работата на конгреса в централата на партията на „Врабча" 1, докато 236 делегати остават в НДК и гласуват в подкрепа на Ненчев.

Три години по-късно ЦИК изненадващо регистрира за изборите „неговото" БЗНС, а Пинчев губи четирите златни букви. По-късно той описва преврата така: „Хората около него (Николай Ненчев - б.а.) и антуражът на бившия вицепрезидент Тодор Кавалджиев - солидно подготвена тълпа от около 300 абсолютно непознати, някои дебеловрати, други много мургави, изблъскаха проверителите на входа и нахлуха в зала 6. Носеха плакати срещу мен, неграмотно написани." В някои форуми се твърди, че мургавите земеделци са предимно от ямболските села, откъдето е родом и министърът, изповядващ „чиста идеология"...

Всъщност тази история едва ли щеше да ни интересува, защото ако не се беше присъединил към Реформаторския блок, предвожданият от Ненчев БЗНС със сигурност щеше да повтори печалния си резултат от изборите през 2013 година. Тогава съюзът се яви самостоятелно, взе много, ама много под 1%, а лидерът му призна, че „оригиналните земеделци в момента имат едва 15 хиляди членове". На следващата година обаче той бързо поправи грешката си, благодарение на което постигна това, за което вероятно не е и мечтал - по стечение на „реформаторското" службогонство стана министър. Въпреки това Ненчев, който се сравнява със самия Никола Петков, продължава да е на мнение, че ако партиите в РБ се обединят, БЗНС ще напусне блока, за да не загуби идентичност.

Няма лошо, разбира се, лидерът да е с високо самочувствие, но освен самочувствие и непрекъсната демонстрация на преданост към евро-атлантическите партньори, като министър му е нужна и така наречената експертиза. Само клишетата за лошите комунисти и „хибридната война на Кремъл" не стигат, което очевидно забелязаха и в САЩ, щом посещението му през март се отложи. Все пак неадекватността не може да се прикрие нито с кризисен пиар като митинга, когато клакьори издигнаха транспаранти „Браво на министър,
На алтернативен конгрес през 2008 г. лидерът на БЗНС Георги Пинчев губи поста от тогава слабо известния Николай Ненчев, подкрепен от „300 абсолютно непознати, някои дебеловрати, други много мургави" делегати Ненчев!", нито с помпозни писания от рода: „В БЗНС поддържат жива паметта за миналото! За пръв път от Времето на Никола Петков някой от БЗНС показва зъби и хапе - той казва „не" и на излишни пари за руските изтребители, и поддържа безотказно принадлежността на България към Евро-Американската цивилизация. А мафията се страхува, защото не знае докъде ще стигне всичко това."

То и ние не знаем докъде ще стигне всичко това, но едно би трябвало да е ясно - работата си е за страх, защото смесицата от некомпетентност, амбиция, суета и фалш не предвещава нищо добро. Самовлюбената халтура гордо вее перчем в полето на националната сигурност и пак добре, че България не е ядрена държава...

Пепел от рози
Николай Ненчев назначава отново двама бивши ръководни кадри на агенция „Военни клубове и военно почивно дело". Информацията е на в. „Сега". За зам.-директор на агенцията вече е назначен Петър Манолов, който я оглавяваше от 2011 до 2013 година. Той беше освободен от бившия служебен министър Тодор Тагарев заради критичен доклад на инспектората. Твърди се още, че Стоян Стоянов, известен като Стуци Ламборгинито, от 1 юли ще стане неин шеф. Преди това той беше зам.-директор на закритата военна агенция „Социални дейности".

Стоянов беше освободен през септември 2009 г., по време на първия мандат на ГЕРБ. Под негово разпореждане бяха 48-те военни клуба, почивни станции, Централният военен клуб в София и др. Именно агенцията се оказа стопанинът на двете БМВ-та, пребоядисани в цвят пепел от рози, които Бойко Борисов и Николай Младенов откриха в МО. Под ръководството на Стоянов „Военни клубове и информация" започна строежа на военния НДК на столичния бул. „Скобелев" 23, който до този момент възлиза на повече от 20 млн. лв. и все още стои недовършен. Той беше разследван за дейността си като директор на „Военни клубове и информация" и заради това ДАНС му отне допуска до класифицирана информация. По-късно прокуратурата прекрати разследването и върна допуска, но въпреки това беше помолен да напусне. Стоянов е известен във военните среди като собственик на едно от малкото в света „Ламборгини Контач", откъдето идва и прякорът му.

Любослава Русева
„Тема"