Петър Диков: Паветата няма да бъдат сменени с асфалт
Секция: ИКОНОМИКА
11 Юни 2015 08:46
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Петър Диков: Паветата няма да бъдат сменени с асфалт

/КРОСС/ Паветата няма да бъдат сменени с асфалт, увери главният архитект на София Петър Диков в коментар на започналия ремонт в района на Руски паметник и бул. „Цар Борис III".

„Представяте ли си каква писта за автоджигитите ще стане, ако сменим паветата на „Цар Борис III" с асфалт? И на Руски паметник е същото. Там обаче и хората са се разделили - едните искат да си останат паветата, други казват,че им било много шумно", каза Диков в интервю за ВTV.

Премахнати незаконни гаражни клетки до момента почти няма. При тях нещата са доста сложни - намират се на общинска земя, но като клетка, са частна собственост. Когато тръгнем да ги вдигаме, собствениците веднага казват, че вътре има неща, които може да повредим. Има и случаи, в които хората обясняват, че в гаражите си държат големи количества пари и можело да изчезнат, обясни Диков.

Диков определи идеята при ремонти на големите булеварди дърветата да не се изкореняват, а просто да се местят, като все още невъзможна мисия. Такава машина е имало през `80-те години, при построяване на НДК, но това струва доста пари, отбеляза главният архитект на София.

Ситуацията в София е шизофренична: жителите й искат от Общината да действа възможно най-бързо по дадени въпроси, но когато това е свързано с отчуждаване, като собственици, дерат „по пет кожи” на Общината, коментира Диков.

Именно с тежките процедури той оправда бавното движение по някои конкретни казуси в столицата, сред които разширението на бул. „Тодор Каблешков” и кръговото на булевардите „Андрей Ляпчев” и „Климент Охридски”.

Диков обвини медиите, че с тяхна помощ се създава впечатлението, че мнението на няколко души е споделяно от всички софиянци. Думите му бяха и във връзка с изказвания срещу предложенията за промени в облика на Борисовата градина.

Главният архитект особено се засегна от използваната дума „плячкосване”: „Плячкосването наистина беше проблем от 1990 до 2005 година. Сделките са почти перфектни юридически. Почти единственият начин да се опубличи дадена собственост е чрез действащ подробен устройствен план”.

Диков обърна внимание и на защитниците на т. нар конна база в парка. По думите му оригиналните царски конюшни са на съвсем друго място и са били „плячкосани”, докато този обект е бил изграден от охранителната фирма „Егида” в края на 90-те и не е сигурно дали ще се мести.

„Центърът на София е център и на България и заслужава малко повече внимание, защото е бил занемарен в продължение на години”, заяви арх. Диков.

Той отхвърли твърденията, че като главен архитект работи за увеличаване на автомобилите в града, като посочи, че Общината е дала много повече пари за развитието на градския транспорт (строителство на метрото, закупуване на нови трамваи, тролейбуси и автобуси на газ), отколкото за пътни артерии.

„Нашите проучвания показват, че благодарение и на изграждането на по-добър градски транспорт, влизането на коли в центъра през последните две години намалява”, отбеляза Диков.

Той е категоричен, че „Евлоги и Христо Георгиеви” е бил, е и ще бъде основен булевард, който отвежда движението от центъра, като и „България”, и той са трилентови с изключение на отсечката между „Граф Игнатиев” и „Гурко”, където се планира еднометрово разширение. То ще засегне 20 дървета, които ще бъдат заменени с три пъти повече.

Планът за реновиране на столицата увеличава трафика в центъра с 50%.

„Независимо от всичките коментари за стила и за начина, по който е изразена фигурата, паметникът на цар Самуил ми харесва. Мястото е подходящо и скулптурната фигура е такава, каквато си представям на български владетел”, заяви Диков.

По думите му първоначалният замисъл е бил паметникът на да бъде на ъгъла на ул. „Цар Самуил” и бул. „Патриарх Евтимий”, като той не бил съгласен с преместването при църквата „Света София”, но след това го харесал. Причината – монументът има „гръб” от зеленина и не контактува със сградите наоколо.