Да предлагаш подкуп, за да спечелиш лидерския пост в БСП, в месеците преди падането на кабинета "Орешарски", и провалът на партията столетница на евровота на пръв поглед изглежда изненадващо, но теоретично може и да има някакво обяснение. Но да раздухаш това твърдение близо година след това, точно когато политическата формация се готви за тежки местни избори (които най-вероятно също ще загуби), звучи почти като политическо самоубийство.

Явно обаче на бившия шеф на разузнаването о.р. ген. Бриго Аспарухов това не му се е сторило чак толкова лоша идея, когато преди две седмици започна да говори пред медиите как на Михаил Миков са му предлагани пари, за да се откаже от състезанието за наследник на Сергей Станишев. Това е само един от подмолните сценарии, които разтърсват столетницата в последните няколко месеца - преди две седмици например трима социалисти начело с бившия депутат Страхил Ангелов напуснаха партията, като твърдяха, че го правят в знак на протест срещу политиката на ръководството. Миналата седмица една от малкото колоритни и критично говорещи личности в БСП - депутатът Георги Кадиев - се размина на косъм (или по-точно - на два гласа) с изгонване от парламентарната група на партията. Това се случи, след като той си позволи, без да получи одобрението на групата, да внесе поправка в Изборния кодекс, която би позволила предизборната агитация на езици, различни от българския. Без да очертава ясни линии на разделение в партията, гласуването за изключването му показа, че левицата не е толкова единна зад настоящите си лидери, колкото се опитва да се изкара в последните месеци.

Трупаните с години проблеми на БСП започват да избиват под формата на личностни интриги и борба за власт в момент, когато партията би трябвало да се консолидира заради собственото си оцеляване. Неспособността й да преосмисли своето положение като сила в левия спектър обаче се затвърди на априлския й конгрес. Тогава, вместо да дискутират политики и подходи, които да омекотят приземяването след политическото пропадане, което всички в партията очакват да се случи на местните избори, лидерите заложиха на сигурни формули за консолидация около твърдия електорат - атака срещу управлението на ГЕРБ и затягане на връзките на партията с Русия.

Спиралата надолу, по която върви БСП, започна още при кабинета "Орешарски", но ефектите станаха все по-явни след ниските резултати на партията на евровота. Изборът на Михаил Миков за председател на партията не помогна тя да изчисти имиджа си - той бе приет по-скоро като удобен на всички компромисен и временен приемник, отколкото като пълнокръвен лидер. Последва и изключително лошият резултат на парламентарните избори, когато подкрепата за БСП се срина до непознати низини. От този момент досега в столетницата се очертават два тренда - от една страна, се изострят личностните нападки между съпартийците. От друга, тече опит за процес по консолидиране на властта, в което консервативното ядро на партията разчита да притисне по-реформаторски настроените групички за сметка на затвърждаване на позициите сред твърдия електорат.

Повест за два скандала

"Червеното юпи" Георги Кадиев отдавна е известен като индивидуалист и бунтар в партията. Доскоро това създаваше шум около него, но не и сериозни проблеми с апарата на "Позитано" 20. Дори напротив - както казва политологът Живко Георгиев (виж интервюто), Кадиев печели симпатиите точно със своите популярни позиции, които често се различават от официалната партийна линия. Затова и той самият изглеждаше изненадан от непропорционално твърдата ответна реакция на съпартийците си, когато самосиндикално реши да предложи спорния законопроект, разрешаващ изборна агитация на чужди езици. Изригването в редиците на партията изглежда не на място, най-малкото защото по времето на кабинета "Орешарски" Михаил Миков, Филип Попов и Красимир Янков гласуваха за подобни промени в Изборния кодекс, предложени от ДПС. Освен това според източници от левицата вътрешният устав на парламентарната група позволява изгонване на член само при системно нарушаване на правилника на групата - нещо, в което Кадиев трудно може да бъде обвинен. Импулсивната ответна реакция не говори толкова много за сериозността на "нарушението" на Кадиев, колкото за все по-нетолерантното отношение на консервативното ядро на партията към вътрешната опозиция. Също така може да се разглежда и като по-сериозно втвърдяване на червената партия по линия на национализма, която в някаква степен я поставя в една категория с формации като "Атака".

Ако вотът срещу Кадиев е бил опит от страна на консервативното крило в партията не просто да се отърве от неудобен играч, а и да демонстрира своята доминация и ясния курс, по който води БСП, резултатът е зрелищен провал. Покрай опита за изключване на депутата пострада не само имиджът на партията, но и най-вече нейното ръководство в лицето на Михаил Миков и групата около Янаки Стоилов, която е предложила мярката. Изводът е, че в БСП към днешна дата има всичко друго, но не и единомислие. Според близкия до БСП политолог Юрий Асланов най-вероятно тези, които са се отдали на публична реторика по повод на случая "Кадиев", са водени от собствени съображения, а не от любов или омраза към него. Например се смята, че Димитър Дъбов е гласувал против изключването на Кадиев не поради симпатия, а за да си върне на Михаил Миков, който го отстрани като член на изпълкома на партията през ноември миналата година. По странно стечение на обстоятелствата Дъбов застава на страната на Кирил Добрев - друг млад кадър на партията, който малко след избирането на Миков за председател пръв заговори за "фараоните" в БСП. Смята се, че точно шумотевицата, провокирана от Добрев, е станала повод за отстраняването на Дъбов от Миков в края на миналата година.

Същото спонтанно възникване на коалиция по интереси проличава и покрай раздухването на скандала с евентуалния подкуп за Миков. От една страна, ген. Бриго Аспарухов беше категоричен, че поводът да излезе с това "разкритие" е, че иска по-бързо да се потърси отговорност от хората, които той смята, че са разрушили авторитета на партията. Той уточни, че става дима за Сергей Станишев и министрите от кабинета "Орешарски", които са станали част от аферата с КТБ. Според него те трябва да бъдат "съдени" на прословутия "пленум на истината", отложен с месец заради предизборната кампания на Станишев за председател на ПЕС, който се състоя този петък.

Странното е, че първият човек, който последва примера на Аспарухов и се понесе на вълната от възмущение покрай историята с подкупа, бе бившият икономически министър Драгомир Стойнев. Той е смятан за протеже на Станишев (все пак той бе лансиран от него да наследи ръководния пост в партията), бе и един от министрите, за които нееднократно се е твърдяло, че е тясно обвързан с КТБ и Делян Пеевски. Пред Цветанка Ризова обаче друг червен функционер - Румен Овчаров - едва ли не посочва Стойнев като най-вероятен подстрекател на схемата. Овчаров твърди, че двама души са имали реален шанс да станат председатели на партията - Михаил Миков и Драгомир Стойнев. Според него е логично, ако някой е имал интерес от оттеглянето на Миков, това да е Стойнев.

Плаващи линии

Един от ясните изводи, които можем да направим от публичните изказвания на партийния елит на БСП, е, че в партията царят хаос и междуособни войни, които трудно биха могли да бъдат описани логично или класифицирани във враждуващи лагери. "Линиите на разделение се очертаха още на конгреса. Те са твърде дребнави, защото са личностни", казва Асланов и добавя, че според него проблемът на БСП не е до хората, а до идентичността на партията. "Все повече партията демонстрира немощ и липса на идея, сякаш няма кауза. Това е огромен проблем, защото все по-малко от 2.5 млн. души, които се определят като леви в България, гласуват за БСП и я припознават като свой говорител и представител." Изглежда, обаче въпросът с идентичността не само не заема централно място в притесненията по върховете на партията, а дори обратното - ядрото й сякаш е решило да подеме "илюзорно завръщане назад към отдавна забравено минало" по думите на един от членовете й.

Реверансът към славното минало, към Русия и съответно към твърдия електорат обаче трудно ще сработи. От една страна, така партията е принудена да влиза в борба за електорат, който вече доказано припознава АБВ и "Атака" като алтернатива на БСП. От друга, така "Позитано" 20 започна да изневерява на евро-атлантическата си линия, която следва последователно повече от 15 г. и която се опитва да я позиционира като модерна лява формация. И последно, но не и по важност - партията демонстрира склонност да плаши и притиска кадрите, които сякаш имат най-голямо желание да я обновят и отворят към потенциалния ляв електорат. "Към момента трудно мога да кажа какво би обединило партията. Но едно със сигурност няма как да ни обедини - сегашната политика, която ръководството води", каза един от тях. А когато лодката се клати и другарите се изправят едни срещу други, единственото сигурно нещо е, че за никого от тях няма да последва нищо добро.

Коментар на "Капитал"