АКО е имало ясен и отчетлив период на дефлация у нас, той явно вече е приключил. Важното сравнение при инфлацията не е спрямо предходния месец, а спрямо миналата година, а там последните данни на НСИ показват засилване. При това - три поредни месеца.
Инфлацията е комбинация от вътрешни и външни фактори. Има влияние, разбира се, монетарната политика на ЕЦБ. Вътрешните фактори обаче са по-интересни. Защото разбивката на данните показва тренд на покачваща се инфлация у нас при неща, които не се влияят толкова от външни фактори, като облекло и обувки, развлечение и култура. Имаме устойчива промяна на тенденцията.
От какво е провокирана тя? Всъщност от дефлацията ни вади увеличението на заетост, потребление и данъчни приходи.
Известни са данните за засилването на икономическия растеж у нас. Заетостта също върви нагоре. Това се случва още от миналата година, а през тази тенденцията се запазва.
При висока задлъжнялост и на частния, и на публичния сектор, и при типа монетарна система която имаме, в общия случай дефлацията е признак за проблем. Така че излизането от нея е по-скоро положителен признак.
Разбира се, увеличение на цените не е добра новина от гледна точка на потребителите. Почти няма обаче скорошни периоди, в които да е имало дефлация и тя да е била съпътствана от очевидно подобряване на качеството на живот.
Инфлацията е неизбежна, ако има ръст на работни места и отчетлив ръст на икономиката, а това са неща, които водят до подобрение на качеството на живот.
Как стоят нещата от гледна точка на зависимите от държавата, като пенсионерите. В годините на дефлация бюджетът "гърми" и тогава няма пари дори за зависимите от държавата. Докато в момента инфлацията и по-високото потребление водят до по-добри приходи в бюджета, което в крайна сметка се отразява на пенсионерите.
Въпросът е ще продължат ли тенденциите за по-устойчиво възстановяване и увеличение на работните места. Това е въпрос на политики, сред които и актуалните - пенсионната реформа и промени в Кодекса на труда.

Коментар на Петър Ганев, "24 часа"