- Г-жо Бъчварова, как стигнахте до вярата в Бога?
- Да говорим за вярата е винаги трудно и някак неловко. Това е толкова интимна тема...Може би най-съкровената, защото е неразривно свързана с любовта...Бих казала, че е нейната дейна форма. Св. Григорий Палама нарича вярата „проникновението на сърцето". Едва ли е уместно да се каже, че „достигаш" до любовта. Същото важи и за вярата. Тя е заложеност и дар, среща, вдъхновение...Велика радост, но и трагизъм, поне в моя личен опит. Апостол Павел казва, че вярата е същност на надеждата, залог за иначе непознатото бъдеще, т.е. тя е неразривно свързана с риск.
Мисля, че това важи дори и за идеологиите. Защото изкусителното в идеологиите е свързано преди всичко с личния опит и пример, а не е просто въпрос на „идеи". „Идея", която се оставя да бъде „постигната" по линия на разума, доводи и убеждения е, в най-добрия случай, мнение или математическа формула и никога няма да бъде вдъхновение нито за превъзмогване, нито за саможертва - върховни критерии за активна вяра, за подвижничество, по прекрасната българска дума.
И по същата логика, рухването на една вяра и разбитите надежди са горчив опит, разгром в живота, свързан с лъжата, с несъответствието на думите и делата, и т.н., а не просто резултат от наличието на по-добри идеи...
А християнството и обръщането ми към него дължа, преди всичко, на мъжа ми и на свекър ми. Приемам го единствено като благодат и висша милост.

- Има ли с кого да споделяте християнските си убеждения - семейството, църковна общност, и в какво се изразява това?

- Да споделяш вярата си е да споделяш живота си с хората около теб, такива каквито са, а не някакво особено тайнство и членство в специално общество. Иначе се получава избраничество и деление, стигащо до фарисейство - често, голямото изкушение в емигрантските среди.
Митрополит Антоний Сурожкий, сам той бежанец и емигрант и когото дълбоко почитам, е казал много важни истини свързани с въпроса Ви.
„Няма християнин в единствено число... Да бъдеш християнин, означава да бъдеш член на тялото Христово" - това за него не е само въпрос на църковност.
„Ние загубихме това съзнание на тяло - казва той. - Разбира се, днес ние се опитваме да го възвърнем, казвайки, че трябва да се превърнем в общност.
Не! Не трябва да се превърнем в общност - една из многобройните общности на хора с едни и същи вкусове, вярващи в един и същи Бог, изповядващи едни и същи постановки. Това е религиозно съдружие...Христов клуб. И това не е достатъчно!
Тялото не е просто сбор на отделни хора, имащи общите цели, а иначе живеещи всеки сам за себе си.
За да се осъществи православната вяра като Христово тяло, трябва да сме наясно, твърди той, „че в този свят, където Бог няма определено място, където Той е чужденец и скитник, ние сме мястото на Неговото присъствие, Неговият дом"... И трябва да се стремим да живеем подобаващо...

- Какво е най-важното, което трябва да научи човек, преминавайки през живота?
- Да търси Божия образ и подобие в лицето на всеки човек, без изключение. И да не забравя, че е смъртен.

- Как гледате на голямата българска емиграция през годините на прехода - като опасност от загубване на българските корени и претопяване в местната среда или като възможност за разширяване на кръгозора и начин да имаме стотици хиляди „посланици" на България и православието по света (имам предвид, че обикновено, когато се събере по-голяма българска общност, хората в нея искат да имат своя църква)?
- Каквато страната - такава и емиграцията, т.е. многообразна и противоречива.
Не може да представляваш страната си автоматично - само защото си роден и отрасъл в нея. Да си представител е съзнателна и съзидателна дейност.
И неведнъж съм го казвала - за мен емигрантството е преди всичко духовен опит. Учи на отвореност и на преодоляване на кумира, който лесно правим от себе си в атмосферата на домашна суета. А най-важното, емигрантството кара човек да направи преоценка на родината и да заеме съзнателна позиция по отношение на съдбините й. Тази позиция определя и гражданското ни отношение в новото общество, където се намираме. Не е случайно, че почти всички наши възрожденци, както и много от революционерите ни, са били емигранти за дадено време. А и Ганди е бил емигрант, както знаете, и ми се струва, че неговото вдъхновено „бъди сам ти промяната, която искаш да видиш на този свят", е тясно свързана и с този му житейски опит.

- Вашето пожелание по случай Рождество Христово.
- Здраве и радост! И да не забравяме думите на Мария Скобцова, (руска емигрантка и участница в антифашистката съпротива във Франция; причислена е към новоправославните светии на ХХ век), че „пътят към Бога минава през любовта към хората - друг път няма".

Свобода Бъчварова

Василка Нанева
„Всемирното православие"
2011 г.