/КРОСС/ Ако се разходите из София с Васил Макаринов, твърде възможно е да останете изненадани от столицата си. Поискате ли да обиколите любимите му места, той ще ви заведе на модерно изглеждащите, но всъщност създадени през `30-те години срещуположни червени сгради на бул. „Витоша". В посока НДК ще ви покаже постройка с извити витрини, един от последните примери за модернизъм в града. После ще се отправи към бул. „Цар Освободител" за скритата от погледите реставрираната къща на Ангел Кантарджиев и към бул. „Васил Левски", където до резиденцията на британския посланик има уникална за времето си кубична сграда на неизвестен архитект от около 1928 година.

Васил Макаринов знае всичко това, тъй като е човекът зад разрастващата се и започнала като на шега Facebook страница „Български архитектурен модернизъм от `20-те, `30-те и `40-те години на XX век". Както подсказва името, тя не се ограничава до София и може да видите интересни постройки из цялата страна, включително Пазарджик, Силистра, Сливен, Асеновград, Хасково. И често снимките на Васил стават повод за дискусии на страницата - проблемното реставриране, историята на локациите, особености на интериорните елементи.

„Ако спреш някого на улицата и го попиташ кога е строена тази сграда, в 90 процента от случаите той ще посочи време от `70-те години нататък вместо `30-те. Тази архитектура е универсална, все още говори на съвременен език", разказва 29-годишният Васил, който работи в Националния политехнически музей и е завършил изкуствознание в Нов български университет.

Винаги е имал интерес към архитектурата, но конкретният период му става особено любопитен, когато започва дипломната си работа, посветена именно на първите десетилетия на XX век. Той е един от тримата в академичните среди, които някога са се фокусирали в темата, а литературата, с която работи, почти изцяло се ограничава до архивни специализирани списания, излизали преди и след 1944 г., както и изследванията на д-р арх. Любинка Стоилова. Когато се срещаме до метростанция „Сердика", веднага разказва за отсрещните зелени сгради на бул. „Тодор Александров", също строени през `30-те. И когато ти даде целия контекст на това, което те заобикаля, познатият пейзаж започва да изглежда различно.

„Никому не прави впечатление, че тази автентичност си отива. Започнах да снимам сградите преди три-четири години и голяма част от тях вече са санирани по ужасен начин, без никакво съобразяване на стил, години. Масово се нарушават пропорции и предвиждам, че съвсем скоро няма да има истински образци на модернизъм. Налага се един зловещ кич."

Като добър пример за реставрация той дава Морското казино в Бургас, а сред градовете в България Пловдив му е също много интересен. „Може би този стил не е разбиран, тъй като е скромен, не впечатлява с особена орнаментика и нещо, което веднага да привлече окото. Много често се забравя, че архитектурата е изкуство, не е направено само за да служи на хората. За съжаление тези сгради имат две съдби - или са съсипани до неузнаваемост, или са подложени на некоректни спрямо стила ремонти."

Модернистичната вълна е свързана с разрастването на София през `30-те и с притока на бежанци от бившите български територии. Общото между всички архитекти от онова време е, че са завършили на Запад, най-често в Германия и Австрия. „Всичко се развива добре до комунизма, когато по насилствен начин се променя посоката. В края на `40-те домостроителните дружества са забранени, с което навлиза т. нар. сталински барок, който виждаме при „Шератон", ЦУМ, Министерския съвет", разказва Васил, който извън архитектурните проучвания е отдаден и на свиренето на орган.

„Трудно може да намерим аналогии в стандарта между масовото строителство през 30-те години и през комунизма. Направеното в началото на века не е само по-качествено, но и задава различен начин на живот и потребности. Апартаментите са създадени, за да са комфортни - с високи тавани, обширни холни пространства, а не да са мрачни, потискащи, като че ли искат да те смажат." Васил намира сходство между столицата и градове като Белград, където „има много добри образци на модернизъм, дори бих казал по-смели. София на моменти изглежда много близка с градове като Прага, Братислава, някои места из Полша."

Васил няма конкретни планове за разрастването на страницата във Facebook, но има все още бледата идея да превърне проекта в книга за този период и архитектите от онова време. Някои от сградите са с неизвестни създатели, а за един от любимците му не се знае нищо. Това е арх. Васко Василев, който стои зад някои от интересните апартаментни сгради по бул. „Витоша" и бул. „Васил Левски", както и басейна на покрива на „Цар Освободител" 10, където сега се намира арт пространството Swimming Pool. Продължава работата си до `60-те, което е всъщност рядкост за неговото поколение.

„Огромна част от архитектите от `30-те престават да работят с настъпването на комунизма и стила на Москва. Някои се преориентират към консултиране и инженерство, но мога само да гадая дали това се случва поради наложени догми."

А колкото до дипломната работа, от която започва всичко - получил е отличен.