/КРОСС/Реших, че трябва да говоря за това, трябва да наруша тишината, с която беше обграден този проблем, да кажа своята дума по този въпрос, казва поетът Амир Ор.

Международният литературен фестивал "София: Поетики" отбелязва през уикенда десетото си издание . Сред гостите на Лятната сцена в Борисовата градина бeше Амир Ор, един от най-известните израелски поети, преведен на повече от 40 езика. Роден е в Тел Авив през 1956 г.

Учил е философия и сравнителна религия в Еврейския университет в Йерусалим, където по-късно чете лекции за старогръцката религия. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Последните му книги са „Сърце звяр" (2010), „Пророчеството на лудия" (2012) и „Плячка" (Избрани поеми 1977-2013). Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute (SPE 2000) „за значителен принос в световната поезия", Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi (2010), на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери (2013) и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша" (2014) на театъра на град Будва.

Превел е на иврит осем книги поезия и проза, включително „Евангелието на Тома", „Истории от Махабхарата" и „Лимб разхлабващ желание" - антология на гръцката еротична поезия. За преводите от старогръцки той е удостоен с наградата на Израелското министерство на културата. През 1990 г. основана Поетическо общество „Хеликон" и по-късно работи като негов главен редактор и артистичен директор.Той е един от основателите на Европейска асоциация на програмите по творческо писане, на Международен кръг на поетите и на Световно движение за поезия.

- Г-н Ор, помните ли кога прописахте стихове? На кого посветихте първите?

- Започнах да пиша поезия като дете, на 4-5 години, преди изобщо да знам как се пише поезия. Съчинявах стихове за детските си играчки, за моето зайче. Имаше отделна поема за него, отделна за някакво друго животинче. Беше нещо като монолог на зайчето.Аз наричам това персонална поезия. Майка ми започна да ги записва в един бележник, защото реши, че това е нещо важно.

- Вие се занимавате се античната философия и поезия. Не е ли стихотворната форма изказното средство на античния човек, а и на детето...

- Както за древните гърци всеки предмет е имал собствена душа, така беше и за мен като дете.

- Имате роднини загинали по време на Холокоста. Тежко е да се говори за това , но...

- Хора от моето семейство са убити по време на Холокоста, сестрите на баба ми, дядо ми...Те са живеели в Полша. Баба ми идва от семейство с 13 сестри. Тя е единствената, която е оцеляла, защото е била ционистка. Спасява я това, че отива в земите, където по-късно се основава Израел. Тя е опитвала да извика сестрите си да отидат там, но те са отказали. Казали са, че това е глупава пустиня, че никога няма да отидат там.

В моето семейство за това никога не се е говорило. Поканиха ме в Полша и в Германия, но аз отказах да отида там. На въпросите „защо" отговарях, че това е гробът на моето семейство. След време обаче реших, че трябва да говоря за това, трябва да наруша тишината, с която беше обграден този проблем, да кажа своята дума по този въпрос.

- Разказаха ни за ваше много известно стихотворение, наречено "Бира", в което описвате ваша среща с бивш нацистки офицер , с когото говорите за това, пиейки бира...Много хора не биха приели такова нещо. Този офицер реална личност ли е?

- Не, в него разговарям с един въображаем офицер, с когото се срещаме в Бавария, на чаша бира. Точно с това стихотворение реших да разкъсам тишината... Основната причина, за да напиша това стихотворение е , за да разбера този нацистки начин на мислене...

- Не е ли мъчително точно вие да влезете в главата на един такъв човек, по-скоро нечовек?

- В Израел този тип хора се възприемат като чудовища. Може би не трябва да бъдат възприемани така. Това е ситуация, която трябва да се опитаме да разберем през очите на другия човек, защото, ако не я разберем, тя ще се случи отново.

- Вие успяхвате да влезете в изкривенотото съзнание на офицер от СС?

- Това също е една персонална поема, както за заека. Да бъдеш заек е приятно, но да бъдеш нацистки офицер е ужасно. Трябваше да извадя на бял свят човека в него. След това вече можех да отида в Германия. Невероятни неща се случиха там...

- Какво се случи?

- След като написах това стихотворение аз реших, че вече мога да отида в Германия и по една случайност бях по местата, където са били и моите загинали роднини. Имах възможност да говоря с ученици. Техните дядовци и баби са били нацисти. Трябвало е да преодолеят много неща, както и аз трябваше да преодолея своите спомени, така и те техните.

- Много интересно звучи заглавието на една ваша творба, за която чух - "Музеят на времето".

- Откъде знаете за нея? Тъкмо предстои да бъде публикувана в Сърбия. Първата част е за времето преди да си роден, после за това, когато вече си мъртъв. Включва различни епохи и времена.

- Интересът ви към античноста от какво е продиктуван?

- Това е свързано с моя дядо. За него животът сам по себе си не е важен, важно е за какво живееш. Живееш заради своите идеи, заради нещата, които те привличат. По това време Израел беше много идеалистично място. Дядо ми е отишъл там, за да създаде нова справедливост. Моето семейство е със социалистически възгледи, леви възгледи. По някакъв начин той е съчетал древногръцкият светоглед и начин на възприемане на света със социалистическите възгледи. Когато е прочел древните автори Хераклит и Сафо е останал много впечатлен. Те по някакъв начин са променили неговия светоглед. Сафо е майката на индивидуалистичната поезия . /Амир Оз изведнъж започва да се сме-б.а./ Да не стане лекция...

- Проявявате интерес към богомилите, както и към произлезлите от тях духовни течения...

- Богомилите не са точно моята специалност, но съм учил ранно християнство и различните негови разновидности-богомили, катари. Преведох на иврит Eвангелието на Тома. Беше много интересно, защото го превеждах от гръцки, но зад гръцкия се разбираше, че оригиналът е написан на иврит. Текстът е намерен в Египет през 40-те години.

- Какво ви доведе в България?

- Тук не е Германия /смее се/. Ще бъда щастлив да представя своята поезия тук. Бащата на приятелката ми е български евреин. Емигрирали са от България. Благодарение на нея съм тук. Тя готви еврейско-български ястия, които ми харесват много. Научих някоя и друга дума на български.

Източник: no-comment.bg