/КРОСС/ Европейските политици започнаха да правят планове за утрешния ден и първата стъпка е подготовка за играта на размяна на обвинения, ако гръцкото правителство реши да спре плащанията към кредиторите си. Втората стъпка е въпросът какво ще стане след това - излизане от еврозоната или може би от ЕС? Превръщане на нестабилна държава в провалена държава? Опора за Путин на Балканите", пише Филип Стивънс в коментар за Financial Times. 

Според него Ципрас се държи фундаменталистки. Той иска облекчаване на дълга, достатъчно да освободи Гърция от всички задължения по настоящата програма с кредиторите, и желае да излезе от програмата, защото СИРИЗА отрича принципите на свободния пазар.

Посланието на Берлин в случая е, че съдбата на Гърция е в ръцете на собственото ий правителство. Хора от обкръжението на Меркел казват, че тя е напълно готова да види как Атина излиза от Еврозоната.

Естествено по този въпрос има различия с финансовото министерство, чийто началник Волфганг Шойбле настоява, че първостепенен дълг на Германия е да осигури дългосрочно бъдеще на Еврозоната чрез прилагане на правилата.

Меркел гледа от по-обща политическа перспектива. От друга страна, канцлерката следи да не избухне вътрешнопартиен метеж, ако твърде се отдалечи от линията на финансовия министър. Макар и понякога да се забравя, Меркел е лидер с голям опит в изкуството на самосъхранението, коментира Филип Стивънс .

Въпреки че СИРИЗА изглежда решена да върви, докато не падне от ръба на скалата, и партньорите на Гърция са уверени, че Еврозоната ще издържи шока от нейното излизане, Меркел усеща по-проницателно от всеки друг лидер нуждата да не бъде изоставяна тази страна.

Много са причините отвъд икономиката, които може да ѝ оказват влияние. Евентуалното излизане на Гърция от Еврозоната ще увеличи несигурността в най-лесно запалимия регион на континента. Путин, който вече насърчава нестабилност и извършва подривна дейност на Балканите, ще използва момента. Позицията на Европа срещу руския реваншизъм може да бъде много отслабена. Ще бъде по-трудно да се упражнява и контрол върху миграцията през Средиземно море, а опитите за помиряване на Кипър ще попаднат в задънена улица. Всичко това е по-важно дори от ефекта върху доверието на пазарите в дългосрочното бъдеще на Еврозоната.

Според Стивънс обаче е по-вероятно Меркел да е разкъсвана между собственото си убеждение, че е важно да се спазват правилата, и изостреното й усещане за европейската мисия на Германия. Меркел гледа на себе си като пазител на европейското единство. Ако Гърция си тръгне, това ще е исторически провал, признаване на крехкостта на европейското начинание и сигнал за света, че процесът по дезинтеграция може да продължи. Меркел няма да стигне толкова далеч, но и няма с лекота да пусне Гърция, убеден е Стивънс.

„Тук обаче е иронията. Каквото и да стане - излизане на Гърция или нов спасителен заем, е напълно възможно германският канцлер да се окаже големият губещ", се казва в коментара на FT.