/КРОСС/Според спомените на Мара Белчева за Пенчо Славейков поетът е предпочитал да говори за "гробищата в Атини, Помпей" живо и вдъхновено: "едни от най-интересните останки от миналото. Жертвеници на живот и не само "костници", които се поминуват. Не е ли характерен този наш глагол? - пита се реторично Славейков. - Ний поминуваме и се поминуваме. Минуваме. Какво искат повече от нас? - продължава поетът. - Не е ли доста да кажат някога: поминаха се, че нямаше за какво да се бавят тук? Миналото всякога е храна на сегашното, само не по нас [българско], дето няма минало, дето градовете приличат на гробища, а гробищата на нищо. Вижте сега Via Apia... - възкликва той. - Тя живее и в смъртта си. А в колко от останките й са взидани отсетне жилища, прилепени гнезда и животът пъка ли, пъка в тях. Пред лицето на тая действителност ще да се е родил и стихът на Кардучи: „Tutto trapassa e nulla puo morir".

Из "Бегли спомени" на Мара Белчева за Пенчо Славейков