/КРОСС/ Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP) се представя от политическите лидери като допинг за националните икономики, които страдат от недостатъчен растеж. Договорът обаче залага капани - не само по отношение на икономиката, а най-вече по отношение на демокрацията, заяви Иво Христов („Солидарна България") по време на дискусионния форум „Рискове за българската индустрия от ТПТИ". 

Споразумението е не просто икономически, а политически договор, който коренно ще промени живота на европейските и американските граждани и потребители. То ще заложи модел, който ще бъде следван и при други подобни договори, посочи Христов: „Договорът се оказа проявител на слабостите в демократичното функциониране на самия ЕС. Мандатът за преговори е даден на Европейската комисия на 14 юни 2013 г., а огласен - едва на 9 октомври 2014 година. Непрозрачността на мандата за преговори е очевиден опит да се избегне демократичният дебат относно целесъобразността на договорите за свободна търговия, тъй като нито в Европа, нито в света няма консенсус относно тяхната целесъобразност и плодотворност за обществото. Основната амбиция на договора е да  премахне не само митата, но и т. нар. нетарифни бариери - да уеднакви всички екологични, санитарни и др. норми от двете страни на океана. Към момента европейският потребител се радва на значително по-солидна защита от американския поради валидното в ЕС правило на предпазливостта: всяко нещо е вредно до доказване на противното. С отмяната на това правило на европейския пазар ще нахлуят пестициди, ГМО-продукти и хормонално третирани меса, които по настоящем са забранени в Европа. Застъпниците на ТПТИ казват, че ГМО не е залог на този договор. Действията на ЕК обаче не оставят съвършено никакво съмнение по въпроса, тъй като тя прехвърли на националните държави отговорността дали да разрешат ГМО на своя територия и два дни по-късно, на 24 април 2015 г., преди да бъде промотирано собственото й решение, разреши вноса и търговията със 17 стоки, съдържащи ГМО, без да остави време на националните администрации да се произнесат по тях. С което ясно показа, че е обект на лобизъм, и отказва европейска егида на националните държави. Отмяната на нетарифните бариери ще отмени излишното двойно лицензиране на някои продукти от двете страни на океана, с което действително ще улесни търговията, но ще лиши потребителите и местните производители от традиционната им среда, от което малкият и среден бизнес неизбежно ще пострада.

Първият от двата най-скандални момента, заложени в преговорния мандат на ТПТИ, е механизмът за разрешаване на споровете инвеститор-държава - Investor State Dispute Settlement (ISDS). Това, без съмнение, е най-пагубният за демокрацията елемент от договора. Идеята е заложена в точки 22 и 23 от Мандата за преговори. Тя дава възможност на чуждестранни компании да съдят държави, когато правителствата приемат норми и променят вече съществуващи закони, влияещи върху планираните от корпорациите печалби. Да речем, ако България си позволи да повиши минималната работна заплата, всеки чужд инвеститор ще бъде в правото си да каже - това посяга на планираните от мен печалби и в този смисъл не е в духа на ТПТИ. Делата се водят пред трибунал, който се състои от трима корпоративни адвокати. Арбитражът тече при затворени врати, често не се публикуват дори мотивите за решението.

Защо ISDS не бива да бъде допускан? Най-напред - защото и САЩ, и европейските държави по дефиниция са правови държави, не се нуждаят от допълнителна съдебна инстанция - арбитраж, за разрешаване на подобни спорове. Второ, учредяването на арбитраж би трансферирало суверенитет, тъй като част от националната юрисдикция преминава към наднационалната инстанция. Това противоречи и на Конституциите на държавите, и на общностните правила на ЕС. 

Правосъдието трябва да остане обществена функция. Арбитражите не се ръководят от ясно дефинирани правила. В резултат всяка промяна в екологичното, здравното, социалното и което и да било друго законодателство може да бъде интерпретирано от инвеститора като дискриминационна мярка по смисъла на т. 22 от Мандата за преговори. Това блокира националния законодател, той е зависим от интерпретацията на чуждестранния инвеститор. Недопустимо е публичната власт да бъде приравнявана до обикновен икономически субект, в страна по търговски взаимоотношения. С приемането на ISDS публичната власт би се оказала заложник на корпоративни интереси. Фатално е публични политики да бъдат поставяни в зависимост от съдебната практика на частни арбитражи. Стигна се дотам, че в началото на тази година Майкъл Блумбърг и Бил Гейтс създадоха обща фондация, която ще подпомага адвокатските хонорари на страните-ответници по дела на тютюневи компании, тъй като дори те - Блумбърг и Гейтс, съзнават, че това е въпрос на обществено здраве и на суверенитет и че не бива да бъде блокиран чрез ISDS.

Вторият пагубен момент в ТПТИ е т. нар. регулаторно сътрудничество. В началото на 2015 г. германският Frankfurter Allgemeine Zeitung повдигна информационната завеса около особено невралгичен пункт в статия, озаглавена „ТПТИ - САЩ ще надничат в законодателството на обединена Европа". В нея се разкрива заложената идея за създаване на съвет за регулаторно сътрудничество между САЩ и ЕС, който предварително ще разглежда законодателната програма на всички европейски национални държави. Ако България реши да предприеме определени промени в своето законодателство, тя трябва първо да ги депозира пред този съвет. Регулаторното сътрудничество е в разрез със самото понятие за суверенитет".

„В държава като България, в която националпопулизмът надига глава, в която надеждата в обединена Европа повяхва - по-бавно отколкото другаде, защото другаде това разочароване е в напреднал стадий, такъв договор може да се окаже фатален, той ще бъде истински стимул за националпопулизма, тъй като той ще отнеме суверенитет. И така, вместо да работи за обединена Европа, както ни го продават лобистите на договора, рискува да се окаже причина за най-големи затруднения, ако не и да коства самото й съществуване", отбеляза Иво Христов.

„Както е договорено до момента, от ТПТИ виждам повече вреди, отколкото ползи за страната ни. Основната пречка е свързана с процедурата за уреждане на споровете и публичната инфраструктура. Задължително е да се договори и еднакво спазване на стандартите за труд и екология", заяви вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин и настоя правителството да поръча изследване за въздействието на ТПТИ върху България. Отварянето на пазарите дава повече възможности за икономиката, но след влизането ни в ЕС не успяхме да се възползваме от отворения пазар, тъй като изнасяме стоки с ниска добавена стойност. Ако българските пазари се отворят допълнително, без да направим нищо за повишаването на конкурентоспособността на българската икономика, то няма да спечелим особено", отбеляза Калфин.

Подкрепата за ТПТИ доминира позицията на българското правителство. Единственият министър с особено мнение е Ивайло Калфин. „Ако България иска да има роля в този процес, трябва да сме наясно как ТПТИ ще се отрази върху българската икономика", заяви той. Информацията, публикувана на сайта на Европейския парламент, е далеч от сериозния анализ и представлява по-скоро едностранчива реклама на споразумението, посочи той.

Като следващ значим проблем Калфин посочи необратимата след приемането на ТПТИ приватизация в сферата на публичните услуги. Смущаващ според него е и механизмът за регулаторно сътрудничество, който предвижда законодателните намерения на националните парламенти да бъдат предварително съгласувани със специално създадена за целта наднационална комисия. 

„ТПТИ третира труда като нетарифна бариера и това няма как да ни прави щастливи. От друга страна, е повече от ясно, че в споразумението съществуват куп опасности, които не са непременно в нашия сектор, но не бива да ги подценяваме", заяви президентът на „Подкрепа" Димитър Манолов. От друга страна, от различни места се чуха цифри как някакви европейци щели да получат допълнителен доход в евро средно при приемане на споразумението. Когато чуя „нещо средно", влизам в режим на повишено внимание, защото това означава, че всички тези пари ще отидат на едно място, а другите ще гледат тавана, образно казано. Споразумението, по наша оценка, не е направено в интерес на тези хора, които щели да получат „нещо средно". Печалби ще получат корпорациите, а ние, ако позволите по-свободен език, ще лапаме мухите. В този смисъл имаме поредица забележки и резерви към ТПТИ. Тази идея не ни харесва, но и от другата страна на океана не са много щастливи от ТПТИ - доколкото, ако трябва да се въвежда някаква хармония, поне що се касае до трудовите отношения, американските доста се различават от европейските. Те трябва да направят крачки към нас, тъй като се каза, че в Европа не искаме да съсипваме правилата, по които работи нашият континент. Нашите колеги от САЩ твърдят, че колкото пъти там са подписвали подобни споразумения, толкова пъти са намалявали работните места, увеличавала се е безработицата. Така че съпротивата срещу ТПТИ не е само от наша страна. Друг въпрос е какво ще се получи в крайна сметка. Има сериозни резерви, че нещата биха се придвижили активно до края на президентския мандат на Барак Обама. Някаква новина може да се очаква дори в рамките на две години след избирането на новия президент, ако той ще е Хилари Клинтън. Ние сме прави да се притесняваме и да работим по темите, които критикуваме, както и да се интересуваме какво наистина е записано в готвеното ТПТИ между ЕС и САЩ. Защото в една затворена стаичка в ЕП влизат евродепутати, четат и се заклеват, че никога, „с цев на челото" едва ли не, няма да издадат какво са прочели. С каквито и приказки за търговски тайни да бъде покривано, нещо, което се прави на тъмно и зад гърба на хората, няма как да не ни притеснява".

„В този си вид ТПТИ не защитава националния интерес", каза председателят на КНСБ Пламен Димитров и оцени като сериозен риска за българската индустрия и трудов пазар от либерализиращия се и лесен достъп на субсидираните в голяма степен американски стоки и услуги. „С тези дискусии искаме да ударим камбаната пред цялото общество. Може много хора да не разбират ТПТИ, но ако допуснем тези рискове, в следващите години то е в състояние буквално да взриви държавата", посочи Димитров.

Като самоубийствено определи поведението на българския бизнес Ваня Григорова от „Солидарна България". ТПТИ облагодетелства само най-големите корпорации, каквито в България почти няма, подчерта тя. „ Трябва да е ясно, че битката е не между ЕС и САЩ, а между корпорациите и гражданите", посочи Григорова и цитира доклад на независимия експерт към Международната организация на труда Джеронимо Капалдо, според който делът на заплатите в БВП ще намалее след приемането на ТПТИ. Което означава, че ще растат печалбите за сметка на трудовите възнаграждения. Човешкият живот не може да се третира като част от счетоводен баланс", отбеляза Григорова.