/КРОСС/Преподобни Давид, в чест на когото е издигнат благолепен византийски храм в Ано Поли (Горния град, или Стария град) на Солун, живял по времето на император Юстиниан I (5 век). От младежка възраст той живял съгласно волята Христова, упражнявайки делото на просветителството и благотворителността. По-късно, след като раздал всичко, което имал, на бедните, той заживял като отшелник, преминавайки живота си в подвиг и молитва. Първоначално се приютил в клоните на едно дърво, което било негов дом в продължение на три години, а после се нанесъл в скромна келия, в безлюден район на страната.

Но слухът за него и добродетелта му привлекли наоколо му много ученици, а с Божията помощ се удостоил и с дара да изцелява болните, които подирят помощта му. Доверието и обичта на солунските управници и народ го подтикнали да отпътува за Константинопол, за да разреши техен проблем, свързан с управлението на града.

Преподобният починал по време на своето завръщане, като сам уведомил по чудесен начин за това. Неговото тяло било пренесено на мястото на покаянието му (в гр. Солун), за общонародно поклонение.

Днес нетленните му мощи се покоят в мъжкия манастир "Света Теодора", който се намира недалеч от раннохристиянската базилика "Св. София" в центъра на града.