/КРОСС/Полярното сияние на Сатурн изглежда като пръстен от светлина над неговия полюс. За разлика от земното, то постоянно пулсира, ту се свива, ту се разширява и може да не изчезне с дни.

За първи път това явление е забелязано от апарата Voyager-1 и 2 в началото на 80-те, но в детайли е снимано от телескопа Хъбъл и апарата Касини след 2000.

И на Земята, и на Сатурн, полярните сияния се предизвикват от сблъсъка на частици от космоса с молекулите в атмосферата им. Протуберансите на Слънцето, експлозиите на свръхновите - всички тези катаклизми изпращат в космоса потоци от електрони, протони и други частици, които астрономите наричат космически вятър. Този вятър "запалва" полярните сияния, пише nauka.offnews.bg.

Ако частиците летят навсякъде, защо "сияят" само на полюсите? На екватора частиците срещат мощна преграда - магнитното поле на планетата, което я обгръща като сплескана поничка. Линиите на полето, които излизат от "дупката на поничката", са насочени почти вертикално и частиците по-лесно попадат в атмосферата, движейки се по тях. Магнитното поле на Сатурн е много по-силно от земното и затова сиянията му са толкова мащабна и продължителна гледка. Но сиянията на Сатурн могат да се видят само в ултравиолетовия диапазон.