/КРОСС/ „Блогът на Янис Варуфакис си струва да се чете по-често - дори само от любопитство за новата идея, която е обсебила гръцкия финансов министър", пише германският Die Welt.

Още преди да стане част от правителството на Алексис Ципрас радикалният гръцки икономист разсъждава за необходимостта страната да разполага с резервна дигитална валута, която ще позволи на икономиката на страната да се освободи от дефлацията и строгите икономии, наложени от кредиторите.

Идеята на Варуфакис е публикувана в блога с многозначителното мото „Размишления за света след 2008" под заглавие „Биткойн: Проект за дефектна валута с потенциално полезно приложение в Еврозоната" (BITCOIN: A flawed currency blueprint with a potentially useful application for the Eurozone). Варуфакис твърди, че финансовата криза от 2008 г. е преобърнала с главата надолу всички икономически учения и ги е опровергала като догми, довели Европа до екзистенциална криза. Институциите в Европа не са в състояние да оцелее след шоковите вълни, които предизвика финансовият земетръс от 2008 година. Необходими са нови идеи, за да можеш отново да се ориентираш и да намериш правилния път в тъжния, налудничав и непрозрачен свят на съвременния бизнес.

Варуфакис сравнява еврото със златния стандарт
На 15 февруари 2014 г. икономистът и експерт по теорията на игрите предупреждава за опасността от неконтролируема дефлация в Еврозоната и прави паралел между днешния валутен съюз с провалилия се Златен стандарт от периода между двете световни войни - днес, както и тогава, малките държави нямат възможност да осъществяват своя самостоятелна валутна политика и сами да вземат решения. Също като при Златния стандарт, днес еврото завлича страните в спиралата на постоянно падащите цени и намаляващи заплати.

Според Варуфакис дигиталната валута Биткойн носи още повече заплахи за икономиката, най-вече защото количеството на дигиталните пари в обръщение е строго ограничено от алгоритъм, като максималният им брой е 21 милиона единици. Което означава, че валутата ограничава темповете на растежа, възможностите за развитие на компаниите и банките и не на последно място - възможностите за използване на парите. „Биткойн е по-строга версия на Златния стандарт", посочва гръцкият икономист.

„Правителството на страна, която страда при еврото, може да създаде своя паралелна дигитална валута, която ще функционира като биткойн. Но за разлика от нея, трябва да се контролира от държавата, а не да действа извън и независимо от държавата. Варуфакис мечтае за FT-coins, които ще получават покритие от събирането на бъдещите данъци. FT-coins ще приличат на еврото, но ще бъдат емитирани от финансовото министерство, а не от Националната банка и Европейската централна банка.

По този начин паричната маса няма да е постоянна, застинала величина, както е при биткойна, а ще расте заедно с растежа на икономиката. Държавата ще може да използва приходите от данъци, за да може да финансира - независимо от финансовите пазари - социални програми или да прави инвестиции. Чрез такъв модел на държавно финансиране Гърция ще може да остане независима от каквито и да било чужди финансови институции, като ЕЦБ, МВФ, ЕС, които според левия политик могат и знаят да налагат единствено „строги мерки за икономии".

Но защо гражданите да сменят своето евро срещу FT-coins? След определен срок, например две години, емитираните от държавата дигитални пари ще може да бъдат използвани като данъчни бонове: който си е купил FT-coins при емитирането за 1000 евро, след това ще може да го осребри от финансовото министерство за 1500 евро.

Варуфакис не се наема да прогнозира дали FT-coins ще заместят еврото. Но всеки, който смята да използва дигиталната драхма, трябва да знае, че тя не се поддава на инфлация. За да бъде постигнато това, Варуфакис предлага паричната маса на FT-coins да бъде ограничена до определен процент от БВП.

Но възниква логичният въпрос: кой може да гарантира, че интернет-парите ще са застраховани от посегателства на държавата, особено по време на криза? Нали точно в момента гърците теглят масово парите си от банките, защото се страхуват държавата да не наложи капиталов контрол върху банките и да определи теглене само на определени суми?

Тези опасения съвсем не са безпочвени. През 2013 г. много кипърски граждани изгубиха до 50% от своя капитал в банките тъкмо зарази подобна мярка, която бе наложена с цел да бъдат платени огромните държавни дългове.

Всъщност ако наистина се стигне до подобна ситуация, дигиталните пари улесняват изключително много действията на държавата и тя ще може да манипулира с тях много по-лесно от еврото. Например в един момент държавата може да реши, че с дигиталните пари няма да може да се плащат вече данъци и просто ще го обяви.

Според Аарон Кьониг, автор на книгата „Биткойн - пари без държава", за гърците може и наистина е препоръчително да държат част от парите си в биткойн, защото те са извън държавата и тя нито може да ги спре, нито да ги конфискува. Точно това се забелязваше и сега, в разгара на кризата с тегленето на влоговете от банките. Засиленият интерес към биткойна през последните три седмици вдигна неговата стойност с близо 10 процента.