/КРОСС/След дълго очакване на 3 юли фициално ще бъде открита обновената фасада на къщата музей „Иван Вазов" в центъра на столицата.

Музеят ще засвети не само със съхранената си духовна патина отвътре, но и отвън, ще бъде достоен не само за патриарха на българската литература, но и за нас самите знак, че сме европейци, запазили във времената и историческите превратности скромния и едновременно величествен дом на националния си писател и класик.

Проектът по обновлението е дело на екипа на арх. Христина Стоянова.

Обновената сграда ще открият кметът на София Йорданка Фандъкова и министърът на културата Вежди Рашидов. На събитието ще присъстват още проф. Милена Цанева, актьори от Народния театър „Иван Вазов", директори на столични училища, преподаватели по български език и литература и граждани. В тържеството ще вземе участие Софийски духов оркестър с изпълнения на най-обичаните български песни по текст на Иван Вазов. От знаменития балкон на поета негови стихотворения ще рецитират актьорът Янко Лозанов и седемгодишната Еми Стрезова.

Къщата е построена през 1895 г. и в нея националният ни писател живее и работи най-дълго време. Тук, на простата дървена маса, покрита със зелено сукно, той създава някои от знаковите си творби: сборниците с разкази „Видено и чуто", „Пъстър свят" и „Утро в Банки", поетичните книги „Легенди при Царевец" , „Под гърма на победите", „Песни за Македония", „Люлека ми замириса", „Не ще загине, комедиите „Вестникар ли?" и „Службогонци", историческите драми „Борислав", „Към пропаст", „Ивайло". Тук, в последните дни и часове от живота си, Иван Вазов работи над пиесата „Престолът".

Още приживе най-естествено Вазовата къща се превръща в културно и обществено средище - скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от инициаторите за превръщането й в музей. Пет години след смъртта на поета, на 28 ноември 1926 г. тя отваря врати като първия български литературен музей. Днес, близо 90 години по-късно, побрал цялата възможна протяжност и достолепие на българските времена, патината на големия дух, излъчвана от всяка вещ, картина или поздравителен адрес, музеят посреща стотиците посетители, приютява любопитството им, смирява ги в изумителната си атмосфера. Музеят е и брънка от непрекъснатостта на българската литература - първият му уредник Елин Пелин и символно, и конкретно продължава голямата разказваческа традиция. Музеят е и живо място, където Словото на Иван Вазов звучи преродено в изпълненията на българските деца.

Музеят на националния ни класик е и съдбовно, поклонническо място, което пази паметта за огромната народна енергия. Тук се спира шествието на запасните и действащи офицери, понесло огромната скръб от подписването на Ньойския договор, за да намери утеха в думите на своя национален поет. Тук през 1920 г. в продължение на четири часа под балкона на Вазов преминава всенародна манифестация, за да го поздрави за юбилея му, и в безброя на това изумително множеството са и престарелите опълченци от шипченските боеве, завинаги запомнени в могъщото слово на поета.